Крепостта на хълма Трапезица е втората по големина от вътрешния град на средновековното Велико Търново. Намира се на десния бряг в последния голям завой на река Янтра към Дервента, северозападно от крепостта Царевец.

За произхода на името Трапезица има две хипотези. Според едната, името се свързва с „трапеза”, а според по-вероятната произлиза от “трапезити” - така са наричани съгледвачите и пазачите на проходи.

Мястото е естествено непристъпно като заобиколено от три страни с реката. Хълмът бил допълнително укрепен с високи крепостни стени върху скалите. От тях до реката се спускали и два напречни укрепени коридора – по югозападния, и по източния склон, от дворцовия комплекс в посока Владишкия мост.

В крепостта Трапезица се влизало през четири порти. Главна е била Южната порта, пътя от която е изсечен в скалите и слиза полегато до река Янтра в посока храм „Св.40 мъченици”. От там през мост над реката се свързвал с пътя към Малката порта на крепостта Царевец.
През Северната порта лесно се слиза до храм „Свети Димитър”.

Общата площ на крепостта е 67 декара, като до 2012г. са проучени и разкрити около шест от тях
Историческият хълм е привличал иманяри още през турското робство. Така е бил разкрит един от храмовете на Трапезица, който скоро след това християнското население на Търново започнало да тачи като светиня. Турският управител на Хисаря (Царевец) обаче разпоредил да се заровят останките на храма.

Първите археоложки проучвания на хълма, в които участвал проф. Марин Дринов, са от основаното през 1879г. първо в страната археологическо дружество.
Мащабни проучвания са проведени от френския археолог Жорж Сьор през 1900г. със средства на княз Фердинанд. Били разкрити основите на 17 храма. За съжаление намерените материали не са обнародвани и има подозрения, че огромна част от тях са изнесени от България. От запазени преписки във връзка с тези разкопки се вижда, че там са били открити “стари кръстове, огърлици, монети, пръстени, обеци, съдове и други останки, които личат, че са от старото българско време”. По оскъдните фрагменти запазени върху стените на храмовете, се виждало, че били богато украсени със стенописи и многосветни мозайки, а подовете им постлани с красиви керамични плочи. Архитектурните форми били богато украсени с разнообразни архитектурни форми: пиластри, ниши, слепи арки, цветни плочи и разноцветни глинени кръгли или четирилистни панички, гледжосани зелено или жълто, наредени в един или няколко дъгообразни реда.

Най-голям по размер е храм номер 8, известен като “Иван Рилски”. Непосредствено до него има следи от други стари сгради, за които се предполага, че са манастирски. По стените на храма са запазени следи от стенописи. Извесно е, че цар Иван Асен I през 1195г. пренесъл от град Средец (София) в Търново мощите на Св. Иван Рилски, които били поставени в специално построен за тях храм на Трапезица. Помещението към южната част на храм номер 8 се приема за мощехранителница. Смисълът на събирането на свети мощи е да се утвърди и усили величието на новата българска столица. Мощите са били съхранявани в Търново до 1469г., когато били пренесени в Рилския манастир. Многобройните и добре украсени малки храмове на Трапезица, както и множеството открити трофейни еленови рога (лова на елени е бил привилегия на болярите) свидетелстват, че тук са били жилищата на болярите и висшите духовници.

При разкопки в първите години на XXI век, на високата северна част на Трапезица, археолозите разкриват голяма сграда с размери 33 х 10 м. Запазени са дебели зидове с височина до 6м. Очертават се 3 големи помещения, с тесни коридори. По мнение на археолозите, предвид фактите, тук са били дворците на първите Асеневци и мястото е било резиденция на владетелите на търновския престол до Иван-Асен II. Може би на Хисаря (Царевец) е бил административният дворец, а на Трапезица жилищната резиденция на династията.
Дворецът е датиран от края на XII век. Около него се оформя монументален комплекс с военно укрепление, стражева кула и главна улица.

При разкопките е намерен и фрагмент от средновековен съд, на който неизвестен българин от XIV век е написал на старобългарски език "Аз пих на празника ракиня". Не се знае кой е човекът, нито кой е празникът, но е ясно, че думата "ракиня" всъщност е "ракия". Интересното в този надпис е, че е от XIV век , а се смята, че в световен мащаб ракията е създадена през XVI век. Откритият надпис обаче доказва, че 200 години по-рано българите в столицата Търново са пиели ракия на своите празници.

Към дворцовият комплекс е разкрит и храм, в който са съхранявани мощите на Св. Гавраил Лесновски. Към построеният през XIII век храм, археолозите се натъкнали на ансамбъл от сгради, вероятно втори манастирски комплекс. Там има наслояване от бигори и стенописни фрагменти. Открита е барелефна икона на архангел. Археолозите проучили и голям некропол с над 150 гроба около царския храм. Намерени са златосърмен текстил, сребърни и златни накити и апликации, които по пищност могат да се сравняват само с богатите погребения от храм „Св.40 мъченици”. Сред най-ценните находки са сребърен пръстен с двуглав орел, символизиращ династията Палеолог и златен дамски пръстен с лилия- цветето емблема на френския кралски двор. Открито е и 9-грамово масивно златно бижу от XIII-XIV век. Изящният пръстен с розово-виолетов камък вероятно е носен от придворна дама. Бижуто е било намерено заедно с копринен воал за глава, в който са втъкани златни нишки.
Освен откритите накити в гробовете е имало и богат инвентар, с който били погребвани млади хора. В некропола има и вторични погребения в ковчези, пренесени от други места. Това говори, че болярите се опитвали да съберат костите на близките си на свещеното място на Трапезица.

През 2011г в най-северната част е разкрито и крепостното съоръжение (бойна кула) е с обща площ 75-80 кв.м. и предполагаема височина от 15м. Запазената оригинална част от кулата се издига на 6 метра. Предполага се, че е военна, бойна площадка, служила за отбрана на най-ниската, достъпна и уязвима част към хълма и дворцовия комплекс. Може да е служила и за затвор на важни военопленници. От това съоръжение, започва и укрепеният коридор за водоснабдяване в източна посока до река Янтра. Според проучванията кулата е паднала през XV век вероятно от разрушително земетресение.

Дворцовият комплекс вероятно е съществувал до падането на столицата Търново под турско робство през XIV век. Вероятно крепостта Трапезица се е предала доброволно на турците. Тази версия се обяснява с липсата на опожарени постройки. Но и след това Трапезица остава християнска територия и през всички векове на робството там никога не са живели турци, дори някои от храмовете са продължили да действат до ХVII век.
Горното се потвърждава и от факта, че в югоизточния сектор на крепостта археолозите се натъкнали на многобройни оловни куршуми. Това разкрива, че турците са си прострелвали оръжието като са се целили от крепостта Царевец по старата българска крепост Трапезица. Двете твърдини са една срещу друга, а разстоянието между хълмовете е около 200-300 м по права линия.

Находките около южната крепостна стена и порта на Трапезица показват в голяма степен историята и бита на средновековния Търновград. Млади хора са открити в общ гроб- доказателство за чумната епидемия от XIII век, описана надлежно от летописците. По откритите скелети няма следи от класическо погребение, няма погребален инвентар, нито накити и тъкани. Фактът, че са заровени в покрайнините на средновековния град, означава, че това е резултат от стратегията за борба с епидемиите на властите по онова време. Над крепостната стена е улицата към Южната порта, над нея има храм и едва след това започва жилищният квартал. Следователно, труповете на хората, болни от чума, са извеждани непосредствено до крепостните стени, където са били погребвани, за да се спаси населението от бедствието.
Около храма са открити множеството пособия за писане, което означава, че към него е имало училище, което е използвало известните в онзи период „писалки” за писане върху восъчни или пясъчни плочици.
В близост до стената са открити множество железарски работилници, парчета стомана, руда и елементи от занаята на ковачите.
През стената има специален канал, откъдето водите от крепостта са се оттичали по ската към реката.

Сега Южната порта и част околната крепостна стена на крепостта Трапезица са възстановени.
Разкопките и проучванията продължават.

С хълма Трапезица се свързат и интересни предания.
Легендите разказват, че в крепостта била и царската монетарница. Намирала се до Южния вход при Царева стъпка. Под нея имало подземие, в което се пазело царското съкровище. Пред монетарницата имало ниши, в които стояли скрити стражите. Когато турците нахлули в града, цар Шишман заповядал всички машини за сечене на пари, суровото злато, златните и сребърните монети да бъде пренесено в подземието. Пълната съкровищница била затворена, а монетарницата била срината. На мястото останали само купища камъни. Ходникът  към съкровищницата бил покрит с каменна плоча на ос, а надолу водели стълби до желязна врата. Само царят и пазителят на хазната знаели тайната на вратата ...