Сегашният Килифаревски манастир „Рождество Богородично” („Рождество Пресветия Богородици”) е разположен в завоя на десния бряг на река Белица на около километър южно от село Нацовци и на около 4,5 км. южно от град Килифарево. До него се стига лесно по маркирана отбивка в източна посока от пътя от град Велико Търново към прохода „Хаинбоаз” (Прохода на Републиката).
Мястото е едно от християнските места на вярата и местата свързани с Пресвета Богородица Дева Мария.

На около 600 м. на хълма източно над сегашния Килифаревски манастир „Рождество Богородично” се е намирал старият манастир и крепост от времето на Второто българско царство, основан около 1350 г. от Св. Теодосий Търновски. След подкрепата за Второто Търновско въстание от 1686 г., манастирът и крепостта са разрушени до основи.

През 1718 г. в западното подножие на старият манастир бил съграден днешният Килифаревски манастир.  Тогава бил построен и изографисан храм "Рождество Богородично". Отново част от манастира е разрушена по време на кърджалийските безредици в края на XVIII век (1793 и 1800 г.), но скоро след това е възобновен под натиска на жителите на околните селища. При второто нападение бил убит дякон Тодор от Килифарево, а иконите били зверски нарязани.
Западната и северната стени на стария храм "Рождество Богородично" били съборени и тя била приспособена за параклис, посветен на Св. Теодосий Търновски. По-късно бил изграден и втори параклис, посветен на Св. Иван Рилски.
През 1813 г. в манастира дошъл йеромонах Спиридон от Рилския манастир и донесъл със себе си житието на Теодосия и служба за него. Това известие предизвикало нов приток на ученици и послушници.
През 1835 г. монашеското братство се обърнало към жителите на околните селища да помогнат за пълното възстановяване на обителта.
През 1838 г. бил издействан султански ферман за възстановяване на манастира.
През 1840-1842 г. майстор Колю Фичето обединил двата параклиса, като достроил заедно с тях сегашният, просторен, еднокорабен и еднокуполен храм "Свети Димитър". В него има олтари посветени на Св.Богородица, Св.Димитър Солунски, Св.Теодосий Търновски и Св.Иван Рилски.
Външните стени на храма са украсени с множество двустъпални слети аркирани ниши, а на многостенен барабан се издига пирамидален купол. Поради извършените пристроявания днес само в западната част от новия храм личат остатъците от полуразрушения и достроен храм. Най-голям интерес в него предизвикват оцелелите от 1718 г. стенописи. Запазен е и старият дърворезбен иконостас от 1843 г., изработен от тревненските майстори-резбари Цоню и Симеон Витанови (баща и син). Новите стенописи и иконите на главния иконостас са дело на Досю Коев, Симеон Симеонов, Йонко Попвитанов, също от Трявна.
Красивите двуетажни жилищни сгради са построени през 1849 година. С тяхното завършване и изграждането на околовръстния зид с височина над 4 м., завършва окончателното възстановяване на манастира, което е достигнало и до наши дни.

Още с възраждането си манастирът отново поел своята служба на просветен център за околните селища. Много от манастирските братя бродели из околните селища като учители, свещеници и духовни закрилници. Към манастира било разкрито и килийно училище. Сред селищата обслужвани от манастира по това време бил и сегашният град Трявна.
Установено е, че Килифаревският манастир е подпомагал по различни начини Гръцката завера (1821 г.), Велчовата завера в Търново (1835 г.), въстанието на Капитан дядо Никола (1856 г.), Хаджи Ставревата буна (1862 г.). Мястото е било и едно от свърталищата на войводата Филип Тотю, както и убежище на Васил Левски. Апостолът на свободата дори замислял подготвянето на таен склад за оръжие и боеприпаси на мястото на старата манастирска крепост, но идеята останала неосъществена. Мястото е един от Паметниците на борбите за национално освобождение на България.

От около 40-те години на XX век манастирът е трансформиран в женски. Известно време е бил и сиропиталище. Монахоните с желание и усмивка посрещат отбилите се в обителта поклонници и туристи. И сред богато озеленения и цветен двор им разказват за духа и славната на Килифаревския манастир.

Малко под манастира по течението на реката има широк и красив водопад, макар и с малка височина.

В околностите на манастира е скрит и Геокеш Kilifarevo monastery (Near to the river) (GC4A801).

Всеки откривател на геокеша, който регистрира и тук откриването му със снимка от посланието, което е оставил в дневника ще получи удвоен брой бонус точки. Първият откривател на геокеша, както и всеки открил го по време на "Предложение на седмицата", който регистрира откриването му и тук със снимка на собственото си послание в дневника му ще получи от Странник полагащия се брой бонус точки умножен по пет.

Странник подкрепя постоянната екологична инициатива на световната геокешинг общност Cache In Trash Out и призовава: не замърсявайте мястото и отнесете със себе си всички боклуци, които направите или заварите там - нека и други след вас му се наслаждават!