Скалистият бряг с диворастящи кактуси се намира на около 450 м. североизточно от центъра на село Панчарево и е едно от местата с диворастящи кактуси в България. Всъщност се намира на отсрещния (източен) бряг на Панчаревското езеро.

До мястото най-лесно се стига от стената в северния край на езерото.
От източния край на стената (при село Герман), край езерото тръгва асфалтов път (не е изцяло асфалтов). Той минава в подножието на кактусовия склон.
По-добра идея е да се тръгне нагоре по пешеходната алея, непосредствено в ляво от асфалтовия път. След около 15-20 мин. плавно изкачване се достига до дървено мостче над малко дере. Преди мостчето в дясно има отбивка по пътека, която известно време върви успоредно на алеята. На стотина метра след мостчето също има отбивка по пътека в дясно, която се слива с предишната. След още около 15-20 мин приятно ходене по пътеката се излиза на открито място с прекрасна гледка към Панчареското езеро, село Панчарево, село Кокаляне и Витоша в далечината.
Някога е имало беседка, но сега е останала само площадката с една новоизградена пейка.
Всъщност това е единственото погледно място с такава просторна гледка и е чудесно за изпращане на залеза или за наблюдение на лодките по езерото.

Кактусите са от вида Опунция (Opuntia) растат по стръмния склон надолу в дясно към езерото и не се виждат от погледното място. Слизането е по каменист сипей и ронещи се скали, така че трябва да е внимателно и с подходящи обувки. Трябва да се внимава и за змии, които се припичат на слънце.
Кактусите са три вида. Два от тях са по-дребни и са с жълти цветове, а третият е едър, с големи бодли и червени цветове.

През месеците май-юни обикновено цъфтят с разкошни, сладникаво ухаещи, жълти и червени цветове. Плодовете им са известни като бодлива круша. Във вътрешността си този екзотичен плод е тъмно червен, плътен и изпълнен с малки ядливи семенца. Вкусът му е сладък, а ароматът- свеж, напомнящ на диня.
Плодът има ниско съдържание на калории и натрий. Една средно голяма бодлива круша съдържа около 40 калории. Тя е отличен източник на витамин С и фибри и доказано помага за регулиране на нивата на кръвната захар, както и като диуретик и антихеморагично средство. Преди появата на антибиотиците и ваксините, този плод е използван за лечение и на вирусни инфекции.
Бодливите круши трябва да бъдат внимателно обелени преди консумация с помощта на щипки или дебели ръкавици, защото бодливата им повърхност може да нарани ръцете. Вътрешността на плода може да се сервира с кисело мляко, да се добави към салати или мюсли. От плода може да се направи пюре и да се използва за сосове, дресинги, ликьор, мармалад. Пюрето може да бъде замразено и използвано след време като плънка в сладкиши и охладени напитки.

Този вид кактуси- Опунция, заемат и особено място в историята на Мексико. Те не случайно са изобразени и на националния герб на страната. Според старо предание, изморени от бродене из планините ацтеките един ден се спрели на брега на езерото Тескоко. Там на малък остров видели орел, кацнал на кактус опунция, разкъсващ с клюна си змия. Това било добро знамение за тях и точно на това място те основават град, който наричат Теночтитлан („място на свещената опунция”). Днес там е разположен град Мексико– столица на страната.