Изложба "Ревю" - Викториански и Бел епок кукли беше открита в арт къща Куклите в центъра на град София.
Куклите са от колекцията на доц. Нели Капралова.
В цикъла „Ревю” са включении сериите „Кралици”, „Маркизи”, „Парижанки”, „Знатни дами”, „Деца на аристократи”, „Героини от световни романи”. Красота, изящество, шик. Мода, носеща удоволствие. Богати дами, облечени елегентно, радващи окото и на мъже, и на жени. Време за любов, за романтични срещи, небързащи за никъде аристократки, наслаждаващи се на финеса на новата мода, която ги завладява.
Женствени и красиви са дори и по-бедните представителки на нежния пол заради красивите шапки, роклите с кринолини, пристегнатите с корсети талии, изпъкналите бюстове под пищните деколетата. По-късно идват свободно падащите дълги поли и облечените върху тях по-къси туники, ръкавиците, шапките с периферии, чантичките, бижутата, изработени от дантела, мъниста, пера… Жените се превръщат в богини.

Такава е атмосферата на белязания от траен мир, икономически и културен разцвет XIX век в Европа. Това е времето на управление на британската кралица Виктория (от 1837 до 1901 г.), когато индустриалната революция създава една нова образована средна класа. Това е времето и на романтичния Бел епок (1890-1914)- златните години на изкуството, модата, фотографията, времето на малките кафенета и забавните кабарета. Модата е запечатала духа на времето. През XIX век тя се диктува от Париж и Лондон.
До 1830 г. роклите са дълги, влачещи се по земята, свободно падащи, драпирани на едри гънки в светли тонове. Горните дрехи са от по-ярки цветове. Носят се разнообразни шалове и манта. Косата е прибрана в кок и украсена с панделки и пера. След това навлизат тясната талия и по-късите поли, шапките с големи периферии, украсени с пера, цветя, закриващи лицето. За мъжете вечерният фрак става задължителен в комплект с жилетка и тесни панталони.
От 1840 г. нататък се завръщат отново обемните форми и под полата се поставя не само една фуста, но се добавят допълнителни пластове. Всичко това води до създаването на кринолина. Той представлява дървена конструкция, която се надява под роклята и я „издува” като бъчва. Понеже е тежък и неудобен към средата на века е изобретена по-лека метална мрежеста конструкция. Фустата изчезва от употреба и полата се носи директно върху кринолина. Към края на XIX век полата отново е свободно падаща и облеклото става по-практично. Панделките, наборите, воланите и живописните капели правят дамите изключително елегантни и женствени. Целия блясък, красота и романтика на това време се пресъздава от порцелановите кукли, изработвани в немски, британски и френски фабрики.
Куклите в настоящата експозиция в арт къща Куклите ще ви потопят в тази красива епоха и ще ви накарат да помечтаете за нейния разкош и шик.

Доц. Нели Капралова е възпитаник на Френската гимназия в град София. Завършила е българска филология в Софийския университет. Работи в Института за българска литература на БАН- в секцията по литература на Българското възраждане. Интересува се от фолклористика, етнология и антропология. За човек, отдаден на научна работа, е твърде темпераментна и общителна. Влюбена е в Париж и го намира за най-красивият град в света. Изучава историята на френската цивилизация, култура и архитектура. Пътува често до Париж и всеки път там се чувства като в приказка, откривайки „все нови и нови чудни съкровища”.

Нели Капралова колекционира кукли от 15 години. Колекцията й към момента наброява над 2400 кукли.
Първата й кукла- Изабел, е купена през 1997 г. от магазин за кукли на емблематичната парижка улица „Mouffetard”. Вижда я на витрината и се влюбва в красавицата с разкошна бална рокля. По-късно Нели се озовава в Брюксел, а престоят й съвпада с един от големите местни пазари на стари вещи. Приятелка белгийка и показва как се пазарува на такова място и успява да й спазари 10 прекрасни кукли за… 10 долара.
Това поставя началото на колекционерската й страст. Където и да пътува по света, Нели започва да търси кукли- по пазари и оказиони, магазини и антиквариати. Винаги ги избира според израза на лицата им- ако й хареса излъчването, купува ги. Впоследствие започва да ги групира в серии- според материала, от който са направени, епохата, която отразяват, темата и пр. Установила е, че повечето от старите европейски фабрики за кукли са закрити и производството им е пренесено в Китай. Впрочем, китайците правят първата порцеланова кукла в света, там се заражда и кукления театър. От френските производители е останал „Petitсollin”, а от немските Kestner- най-старият производител на кукли в Европа.
Повечето порцеланови кукли, които се продават дори и в антиквариатите, са предназначени за масовия потребител. Колекционерските порцеланови кукли са скъпи и носят печат с името на фабриката, в която са изработени, индивидуален номер, понякога и името или подписа на автора- това е техния паспорт за оригиналност. На кутиите им пише, че не са за деца под 14 години- т.е. не са кукли за игра. Нели се сдобива с такива екземпляри и случайно- понеже по пазарите се изхвърлят и много ценни вещи от хора, които нямат понятие за тяхната стойност.
По-голямата част от куклите й са любителски колекционерски кукли от Франция и Германия- традиционни производители на тези играчки. Лицата, ръцете до лакътя и краката им до коленете са фабрични, направени от двойно изпечен порцелан busquit. Роклите им са от тафта, тюл, дантела, мъниста, изработени ръчно. Колекционерските кукли, които са произведения на изкуството и струват хиляди долари, са уникати, изцяло ръчна изработка, направени от скъпи материи, в единични екземпляри и обикновено се продават или от авторите им, или на търг. Такива Нели не притежава.
Най-старата й кукла е от края на XIX век и се казва Марета. Произведена е в немска фабрика, но е чехкиня, облечена в бохемска носия.
Най-скъпата й кукла се казва Мари-Анж и представлява ангел.

И до днес Нели не може да си обясни защо точно куклите я превръщат в страстен колекционер. Като дете е имала много кукли, но не била достатъчно грижовна към тях и бързо ги съсипвала. Единствената оцеляла от това време е красавицата Елизабет с разкошна синя рокля, донесена й от Италия през 1967 г. Вероятно, защото куклата е магическо същество, разсъждава Нели. Тя е сред най-древните изображения на човека, негово алтер-его. И ни помага да опознаем себе си, света около нас. Излъчва красота, нежност, изящество и стил. Дава ни сила, печели доверието ни. Помага ни да мечтаем и фантазираме. И да живеем в по-красив свят…