ВсеСтранният печен чийзкейк с месо на Бистра
Местоположение
 
  • Държава:
  • Регион:
  • Област:
  • Община:
  • Селище:
  • в околностите на
 
 
 

vsestranni vkusotii
Чийзкейк – това пък какво е?

Казано накратко– печиво, което изненада и се хареса на ВсеСтранници край софрата под стрехата на Неделишкия манастир, когато бродихме из Бурела в първите празнични дни на м.март 2016 г.

Не съм си и помисляла, че точно с чийзкейк ще започна кулинарните презентации и дегустации на ВсеСтранни вкусотии. Но може би защото желанието ми беше да ви усладя с нещо богато, вкусно и различно от обичайните мезелъци, то се превъплъти в това хубаво сладко-солено ястие.

По желание на опиталите и изкушените, ето и рецептата:

Продукти:
- 200 г овесени бисквити натрошени (за моя изненада открих най-подходящите в „Лидл”)
- 70 г масло
- 2 бр. праз лук, нарязан на шайби
- 250 г сирене Philadelphia 
- 300 г заквасена сметана
- 5 яйца
- 200 г пуешко филе, нарязано на кубчета (може да се приготви и със сварено бяло месо от пиле, нарязано на едри парчета)
- 120 г сушени домати, нарязани
- 50 г сирене чедър (или кашкавал, но чедърът придава специфичен аромат, който остава апетитно в устата и в кухнята дълго след изпичането и изяждането на чийзкейка)
- 1 с. лъжица риган или мащерка (ако пък са набрани по време на някой от излетите с ВсеСтранници става още по-вкусно)

Аз приготвих чийзкейка в почти двойна доза, за да има повече и за всички, но посоченото по-горе е достатъчно за домашен вариант.
Приготовлението и печенето отнемат време, но с добри помощници за подготовка на продуктите работата се облекчава и времето до хапването се скъсява.

Започва се с натрошаването на бисквитите и смесването им с по-голямата част от разтопеното масло (останалата част е нужна за задушаването на праза). След това на дъното на тавичка с диаметър 23 см поставяте хартия за печене и отгоре разстилате натрошените бисквити. Притискате с дървена лъжица плътно да прилепне към дъното и слагате тавата в хладилника да стегне.

Ред е на запържването на праз лука в останалото масло до омекване. Когато е готов го оставяте да почака, а през това време разбивате с миксер Philadelphia–та до гладка смес, добавята сметаната и пак разбивате, след това яйцата едно по едно и продължавате да миксирате до хомогенна смес. Добавяте запържения праз лук, птичето филе, нарязаните домати, ригана.

Включвате фурната да загрее на 160 градуса. Докато дигне температурата, в тавичката с бисквитите изсипвате сместа, наръсвате с настърган чедър и слагате да се пече. За около 40-55-60 мин.
Когато е готово (получила се е хубава златиста коричка), изваждате от фурната, но оставате печивото в тавата за около 10 минути.
С плосък нож (или с заоблена лопатка за торта, както направих аз) внимателно освобождавате отгоре чийзкейка от формата.
Обръщате тавата върху подходяща чиния, махате хартията за печене от бисквитения слой, обръщате отново със запечения чедър отгоре, нарязвате по усмотрение на икономични или щедри парчета и поднасяте докато е още топъл със зелена салата или след като е добре изстинал (според домашните дегустатори студен е по-вкусен;).

Като към всяко ястие със сирене върви чудесно и червено вино. Наздраве и да ви е вкусно и доволно!

Любопитно и хронологично за чийзкейка 
(как без история и древност в тази група?!)

Макар много модерен и харесван в последните години чийзкейкът (много често поставян в категория десерт) за мнозина е все още непознат, странен и подозрителен.
Първо заради „вносното” си наименование (думата е заета от английски – cheesecake и в буквален превод означава торта със сирене), второ заради специфичния сладко-солен вкус и трето – поради натрадиционно използваните за нашата кухня продукти – задължително сирене в съчетание с плодове, мед, месо...

До преди дни и аз бях убедена, че е от новите кулинарни експерименти. Но като се поразрових в написаното за него, се изумих от дълговечната му история – според текстовете чийзкейкът е бил забъркан през 776 г. пр. н. е. по време на първите олимпийски игри на остров Делос.
Плоските питки, наричани „плакус”, тогава се правели от мед и ядки, и с тях се угощавали участниците в спортните надпревари. 

Римляните модифицирали тези „кексове”, като добавили сирене и направили солен вариант – „плацента” и сладък аналог – „ либум”, който е конкретният „прародител” на чийзкейка. Либумът се поднасял като дар на боговете на рождени дни - освен собствения, римляните празнували и рождените дни на града и на императора.
Приготвянето на това печиво е описано от Марк Порций Катон (234 – 149 г. пр. н. е.) в теоритичния му труд “За земеделието”. Според него върху подложка от тесто, замесено с вода и яйце, се насипва слой от натрошено меко сирене, смесено с мед и ядки. Този сладкиш се покрива с гореща керемида и се пече върху въглените в огнището.
Със завоюването на нови земи, римляните пренесли със себе си рецептата на сладкиша в западните части на Европа и на Британските острови. Постепенно той станал популярен в Англия и Скандинавия, а сведения за приготвянето му се откриват в няколко документа от ХVІ век.

В една книга от епохата на Тюдорите, посветена на домашното стопанство има съвет как да се приготви “торта от сирене”: “Взимаш твърдо сирене и го нарязваш на парчета. Накисваш го във подсладено мляко за няколко часа. Когато омекне го раздробяваш в хаванче, прецеждаш го и го смесваш с жълтъците на 6 яйца. Подправяш го със захар и сладко масло и го печеш.”

Най-старата рецепта за чийзкейк (Käsekuchen )в немските източници датира от 1598 г., когато Анна Вецкер за пръв път го е записала в книгата с рецепти. А сто години по-късно в Нюрнбергската Книга за Рецепти са припомнени няколко начина за приготвяне на чийзкейк. Основата съставка винаги е сиренето към което се добавя захар, яйца и мляко, след което получената смес се запича. Много често към чийзкейка се добавят плодове: малини, къпини, вишни, червено и черно френско грозде, боровинки; плодове: ябълки, сливи, портокали, стафиди, бадеми и т.н.

Векове по-късно чийзкейкът добива вид, близък на този, в който го обичаме днес. Това се случва в следствие на разработването на кремообразното сирене. През 1872 г.Уилям Лорънс от Честър се захваща да измисли по-мека форма на френското сирене „Нюшател”. Джеймс Крафт доразвива продукта благодарение на създаването на пастьоризирано сирене през 1912 г., което в последствие получава името "Филаделфия" и е най-често използваната основа за модерния чийзкейк. 

Днес съществуват десетки разновидности на чийзкейка.
Основните видове обаче са печен (при приготвянето му се използват яйца и консистенцията му е по-плътна и тежка) и суров (той се прави лесно и е по-лек и пухкав).
Задължителната съставка е сиренето, което трябва да е меко. Най-използвани са “Крема”, “Нюшател” и “Рикота”.

А на 30 юли по света се празнува Международния ден на чийзкейка!

 
  • Интернет: Не
 
 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6001
Брой селища: 21600
Брой снимки: 17055
Брой видеоклипове: 161
Брой коментари: 67
Брой запитвания: 2618
Регистрирани потребители: 364