Паметник "Велчова завера" в град Велико Търново се намира на едноименния площад. Построен е на мястото, където се е намирала къщата на Велчо Атанасов- Джамджията. Открит е тържествено, заедно с паметник "Майка България" на 6 май 1935г. Проектът е дело на архитект Иван Васильов и Д.Цолов, а автор на скулптурната част е Мина Иванов. Паметникът е каменен обелиск, висок 8,50м., върху квадратен постамент. На източната страна релефно са изобразени символите на заверата- кръст, меч и евангелие, а под тях ръце стремящи се към меча. На паметника са изписани имената на участниците в заверата. Мястото е един от Паметниците на борбите за национално освобождение на България.

Някога преди да има паметник, площадът е носел името Баждарлъка. В началото на XIX век, на това място са стоели и пазели баждарите, които събирали наложените даждии (данъци), за внясяните в града стоки, т.т. тук е била баждарницата (митницата). От тогава останало и името на мястото, оформено по-късно като площад. Около него се оформил един от големите стопански центрове на Търново. На Баждарлък били дюкяните, където се продавали занаятчийските произведения на Велчо Атанасов Джамджията, Никола Гайтанджията, Никола Кабакчиолу- кожухар, Георги Кисимов- абаджия и търговец, Пенчо Стоянов- халач. Тук били хановете и каменните маази на Хаджи Минчо Хаджи Цачев и на убиеца му Мехмед Караманлията. В началото в източната част на Баждарлък се е намирал Балък пазар (рибен пазар). Между двете улици зад паметника, започва стълбище, което води към улиците на Самоводската чаршия.

Няколко години след Одринския мирен договор започва подготовката на ново въстание в България, което става известно по името на един от инициаторите– Велчо Атанасов, като Велчова завера. В ръководството на заверата участват още Димитър Софиянлията, Георги Мамарчев, отец Сергий.
Замисълът се свежда до организиране на масово надигане на населението и освобождаването на старата столица– Търново, след което тържествено да се обяви възстановяване на българското царство. Според изработения план въстанието трябвало да се подготви и обяви най-напред в Търновско, а след това да се разпростре и върху останалите български земи. Велчо Атанасов трябвало да бъде провъзгласен за български княз.
Под предлог, че набира работници за поправката на Варненската крепост Д. Софиянлията трябвало да събере над 2000 въстаници от Търновско, Габровско и Еленско, които да образуват ядрото на бъдещата въстаническа армия. Взети били мерки и за укрепване на старопланинските проходи. В случай на неуспех инициаторите разчитали на помощ от страна на Русия.
Но точно тук те допускат грешка. Още през 1833 г. руската дипломация се възползва от затрудненията на Високата порта във връзка с отцепническите действия на египетския паша и срещу предоставената на султана помощ успява да получи правото да контролира Проливите. Това обстоятелство, неотчетено от Велчо Атанасов и Георги Мамарчев, обрича на предварителен неуспех усилията на българите да предизвикат намесата на Русия. През 1834 г. търновските завераджии изграждат широка мрежа от съзаклятници в Търновско, Еленско, Лясковско, Габровско, Дряновско. По места се събира оръжие, организира се военно обучение на бъдещите въстаници.
Но през пролетта на 1835г., непосредствено преди самото обявяване на въстанието, еленският чорбаджия Йордан Кисьов извършва предателство и турските власти арестуват ръководителите на заверата. Следва набързо организиран съд, който изпраща на бесилото Велчо Атанасов, Димитър Софиянлията, хаджи Юрдан Брадата, Иван Кюркчи и Никола Гайтанджията.
Георги Мамарчев (като руски поданик) е съден в Цариград, след което е изпратен на заточение на о. Самос.