Храм “Св. Георги” се намира в западния край на село Арбанаси, на около 200м над манастир "Света Богородица"и е един от обектите стопанисвани от Регионален исторически музей, както и един от Националните обекти на България. С печата от него можете да заверите и своя "Дневник на моите странствания".
Мястото е едно от християнските места на вярата и местата свързани със Свети Георги Победоносец.

Храмът представлява масивно изградена каменна постройка с размери 21 х 10,05м, покрита с двускатен покрив.

Сградата е еднокорабна, едноапсидна, с притвор от запад и галерия от север. Входът е от север и въвежда в галерията. Тя и притворът са с дъсчено покритие приковано към гредоред. Наосът е покрит с полуцилиндричен свод със смесена конструкция – тухли до първите третини над петите и горна част от цепени бичмета върху дъбови укрепителни ребра. Апсидата е полукръгла, слабо изявена навън. Пред нея е намира олтарна маса с масивен цокъл, измазан с глина. От двете страни на апсидата, с различна височина от пода са изградени две ниши, имитативно изпълняващи ролята на протезис и диаконикон.

В този си вид храм “Св. Георги” е издигнат в края на XVII или началото на XVIII век – между 1700 и 1709г. Надпис над вратата на западната стена на наоса съобщава, кога е завършено зографисването на храма. Той гласи: “Възобнови се и изписа този божи и всепочитан храм на светия славен великомъченик Георги победоносец и чудотворец със спомоществуванието, труда и средствата на благочестивите и православни християни и епитропа господин Недялко, Димитър йерей, Стамо йерей и хаджи Тодор, Тодоран, Тодора и завърши изписването в лето от Христа 1709, от Адама 7218, рукою даскал Христо и Стойо. Подписа се сия църква в лето от Христа 1710.”
Стенописната украса е била положена върху стените на наоса и източната стена на притвора. Представени са иконографските цикли Великите празници, Страстите Христови и Следпасхалния цикъл.

При археологически и архитектурни изследвания е установено, че в обема на сегашния наос е съществувал по-ранен храм. Той се е състоял от олтар, наос и притвор засводени масивно. Издигането му се отнася към втората половина на XVI в. В подкрепа на това се явява датировката на стенописите в апсидата - изображение на архидякон Стефан вляво от нея и протезисната ниша, които са от последната четвърт на XVI век.
От 1569г. е иконата Архангел Михаил, стояла в царския ред на иконостаса. Основната част от иконостасната преграда – царски икони, дейсисен фриз и венчилка са изпълнени през първото десетилетие на XVII век (около 1616г.). Царските двери на иконостаса датират от 1678г.
През 1838г. и 1843г. тревненски майстори надживописват иконите и царските двери.
В средата на 70-те години на ХХ век реставраторът Серджо Пигацини сваля стенописната украса на храма с идея, тя да бъде реставрирана и върната на място след като се приключи с архитектурното укрепване на сградата. За съжаление този проект не е довършен и е невъзможно да бъде видяна великолепната живопис от началото на XVIII век.

Към края на 2012г, Странник видя, че отново се работи по ремонтирането на храма - подменен е покрива, укрепват се сводовете и се импрегнират дървените части. Изгражда се ограда, чешма и озеленяване. Най-голямото предизвикателство пред реставраторите е възстановяването на свалените стенописи. При първоначалната реставрация са снети около 300 квадрата стенописи, част от тях са безвъзвратно загубени, но над 200 квадрата ще бъдат възстановени.
Реставрираният храм е открит на 26.02.2013г.