Военният клуб се намира в центъра на град Велико Търново зад паметник "Майка България". 

Военният клуб осъществява военно- патриотична дейност сред населението, с особено внимание към учениците и студентите, информационна и социална дейности.
Културно- художествената дейност на клуба се изразява в отбелязване на важни събития от националната и военната ни история, организиране честването на професионални празници на Българската армия, организиране дейността на музикални школи, самодейни художествени състави, клубове по интереси, както и развитие на театралното изкуство и художественото слово, организиране на детски утра и други забавни програми за деца, организиране на забавни представления, концерти, срещи с видни личности.

На предната фасада има паметна плоча с имената на загиналите във войните за свободата на България- един от Паметниците на Българската войнска слава.

По сведение от Регионален исторически музей и книгата "Споменъ за Търново", идеята за построяването на сградата възниква през 1910 г. Войните по това време осуетили намерението, подкрепяно горещо от тогавашния началник на гарнизона полковник Кирков. После и двете национални катастрофи налагат корекция в първоначалните намерения. Офицерите от гарнизона разработват нова идея, свързана с построяването на военен музей, читалище и дом. На 15 ноември 1927 г. на заседание на Щаба на Търновския гарнизон се поставя въпросът “да се турят основите на един военен музей, който ще бъде реален израз на бита и преживяното в тази епоха и войни от частите на гарнизона”. Въз основа на приетия от участниците в събранието протокол началникът на гарнизона подготвя предложение до кмета на общината.
Местната управа реагира своевременно на предложението и искането на сформирания военен комитет. Още на първата редовна сесия, проведена на 4 януари 1927 година, градоначалникът внася предложението за обсъждане. Възникват обаче редица трудности: отказ на Висшата съдебно-административна комисия за изменение на регулационния план, продажбата на парцел XII на жител от Велико Търново, колебанията дали построяването на монументалния клуб музей няма да е в дисхармония с целия квартал на “победите”. Върху проблемите се умува повече от пет години и чак на 13 юли 1933 г., когато Министерството на вътрешните работи и народното здраве утвърждава заветното решение на Общинския съвет: “Отстъпва в собственост на офицерското събрание в квартал 51 А по новата регулация 1400 кв. м място срещу заплащане по 1 лев/кв. м съгласно чл. 60, параграф 4 от Закона за общините по приложена скица. Останалата част остава за парк за обществено ползване, общодостъпен за всички. Задължава офицерското събрание да направи красива ограда на парка”.

Започва набирането на необходимите средства за разработването на проектите и за изпълнението на строителната програма. За целта е изграден общостроителен комитет. Обявеният от него конкурс е спечелен от архитектите Георги Папазов и Георги Русев, които са и проектанти на сградата. За събирането на нужната сума е организирна парична лотария. Тя се ръководи от началника на гарнизона полковник Настев. Въпреки икономическата криза запасните офицери, гражданството и цялата българска войска дават своята лепта за осъществяването на патриотичната идея. Старши офицери от Търновския гарнизон са командировани в гарнизоните в страната да продават лотарийни билети с цена по сто лева единия. В резултат на кампанията е събрана внушителната за такъв вид акция сума от над четири милиона лева.
На 24 май 1933 г. жителите на град Велико Търново отбелязват двойно тържество - Деня на св. св. Кирил и Методий и полагането на основния камък на Военния музей, читалище и дом (Военния клуб). Гости на празника са цар Борис III, царица Йоана и военният министър Вергил Димов, както и представители на родолюбиви организации. Тържеството започва с молебен, отслужен от митрополит Филип. От дома на Васил Ангелов говори учителят по литература Г. Кънев. След вълнуващите му слова присъстващите се отправят към мястото за полагане на първия камък и стават свидетели на поставянето на капсула с послание към поколенията. Борис III произнася прочувствена реч. Тържеството завършва с обяд в Градската градина, в който участват представители на общината, директорите на местните гимназии, индустриалци, председателката на женското дружество “Радост” и други видни дами от града.

Строежът на култовата за старата столица сграда е завършен за рекордно кратък срок- една година и пет месеца. В нея има концертна зала, казино и хотелски помещения. Красивите мозайки, дъбовият паркет, скритото електрическо осветление са само малка част от красотата и уюта на търновската гордост.
Тържественото откриване на Военния музей, читалище и дом е на 18 ноември 1934 година. То е почетено от министрите Я. Моллов, Н. Захариев, директора на областта Йонов, генералите Филипов и Радев, шефове на управления, представители на различни учреждения от Елена, Горна Оряховица, Габрово и други селища. В празненството участват хор “Царевец” и военната музика.
Освещаването е извършено от епископ Софроний, който отслужва панихида за загиналите бойци.

През 1938 година идеята за дългоочаквания от всички военен музей отново става актуална. Ръководството на дома излиза със специален апел: “Във Великотърновския гарнизон се основава военен музей, в който се събират предмети, които ще бъдат живата история и величие на Българската войска, и по-специално на ония, които със славните си и безстрашни подвизи увековечиха своето име и прославиха полковете на гарнизона. В този музей се събира всичко, което свързва мирния и боен живот на 18-и, 20-и, 46-и, 50-и, 70-и, 83-ти пехотни полкове, както старо оръжие, портрети, снимки, медали, значки и други”. До наши дни обаче не е достигнала информация за тогавашно осъществяване на патриотичното начинание. Сегата такава експозиция има в музей "Нова и най-нова история".