Клуб-ресторант (винарна) „Асансьора” се намира в центъра на град Русе на около 100м от Площада на Свободата. В заведението можете да се насладите на добро обслужване, уютна обстановка, приятна музика и добра кухня и напитки.
Тук може да отпразнувате вашият специален ден, да посрещнете скъпи гости или бизнес партньори. В залата на ресторанта има и няколко телевизора подходящи и за наблюдаване на забавни и спортни програми, новини ...

В залата на ресторанта и в градината има многобройни фотоси от времето на построяването на сградата и старата история на град Русе. В ресторанта е събрана и малка колекция от градския бит на старите русенци, която чудесно би допълнила колекцията в Музея на градския бит (Къщата на Калиопа), както и Регионалния исторически музей. По стените са накачени и анекдоти на тема „асансьор”.

Сградата, в която се помещава винарна „Асансьора” е построена през 1896г. по проект на австрийския инженер Иван Майор. Възложители са семейство Розали и Соломон Блаущайн – евреи, потомци на преселници от Австро-Унгарската империя.
Соломон Блаущайн – търговец и запален филателист посещава Световното Търговско Изложение в Чикаго, САЩ. Там, в българската „палата” среща и известните търговци на розово масло – Ганю Сомов и Ганю Балкански, както и писателя Алеко Константинов. Очевидно новите технологии и напредъкът в промишлеността са направили огромно впечатление на младия русенец и той връщайки се в родния си град построява търговска сграда, на която дава името „При Чикаго. В сутерена е отворен нощен локал, двата горни етажа се превръщат в шикозен хотел „Букурещ”, а плоския покрив на зданието е оформен като висяща градина – панорамно кафене. Безспорно най-голямата атракция е бил монтираният асансьор, с който посетителите на заведението са били качвани и спускани ръчно от четирима здравеняци. Това е първият известен асансьор в България.
Съпругата на Соломон Блаущайн - Розали има модна къща за дамски и детски шапки, която също се помещавала в сградата.
През 1909г. след многобройни оплаквания на русенското гражданство (загрижено за добрите нрави в града) проституцията, която също се приютявала в сградата била забранена, а заведенията и хотела били затворени
Скоро след промените през 1944г. в сградата е настанена Народната милиция. Покривната градина е унищожена, а сградата е надстроена с един етаж за арестантски килии.
Сега в сградата освен винарна „Асансьора” се помещават офиси.
При влизане в сградата на мозаечния под в коридора и сега се виждат инициалите СРБ (Соломон и Розали Блаущайн) и годината на построяване на сградата 1896 год.

Соломон Блаущайн е останал завинаги в българската литература като „едно еврейче от Русе”, в пътеписа „До Чикаго и назад” на Алеко Константинов - следващия текст е извадка от пътеписа:

В павильона на г. Айвазияна имаше и трети търговец, едно еврейче от Русе, което бе донесло за продан пощенски марки; но като видя как отива търговията, продаде марките на Айвазияна и си замина за България.*

* На 20 февруарий т. г. получих следующето писмо (съхранявам същото правописание):

    Почитаемiй г-не А. Костандиновъ,
    Отъ днесъ и преди месецъ и половина срешнахъ въ една брошура на „Българский пригледъ“ една Ваша дописка въ която поименно изброявате личностите които съ присъстствували на Всемирното изложение въ Америка именно: въ гр. „Чикаго“ подъ предлогъ че и Вiй почитаемий Г-не лично сте били тамъ. (Благодаря за комплимента! - Авт.) и че добре сте ги познавали (личностите) между това писанно отъ Васъ срещнахъ да говорите за едно Еврейчи от гр. Руссе, нъ като бъхъ и сьмъ уверень че въ гр. Руссе никаква друга личностъ отъ Еврейско Вероисповедание немаше на поменатото изложение „Чикаго“ освенъ мене, то положително бехъ уверенъ че тая дума изказана отъ единъ интелигентинъ свищовицъ Българскiй гражданинъ, какъвто съмъ и азъ (Българскiй гражданинъ) не ся отнася за други никого освенъ за моята личность.
    Ако и да считамъ тая дума като подигравка върху си не Ви извинявамъ (Крайно съм трогнат от Вашето великодушие! - Авт.) затова, защото съмъ уверенъ че не сте ми узнали въ точностъ имято или адреса, нъ като ся научавамъ уважаемiй Г-не, че сте намрявали да издавате единъ видъ брошури за пътешествието на всички лица които с взели участие лично въ всмирното изложение, съ всички можи подробности на техната търговия тамъ, то и азъ желая да опишите нещо и за мене (А-а! тъй кажете, да се разберем! - Авт.) т. е. че съмь пристигналъ на мои разноски и обратно, че Българското Княжеско Правителство ми е отпуснало даромъ место въ Българския павильонъ въ когото изложихъ повече от (100 000) сто хиляди марки съставенни въ богата колекция и съмъ стоялъ тамъ повече отъ единъ МЕСЯЦЪ, а не тъй както бехте писали в Българскiй пригледъ, че съ пристиганието ни въ „Чикаго“, веднага съмъ ся върналъ, като същевременно Ви явявамъ, че азъ съмъ билъ въ время на Конгреса (придруженъ съ Г-на „Шопова“ Княжеския Представитель), облеченъ съ единъ най-хубавъ народен костумъ, гдето Г-н Шоповъ расправи въ конгреса значението на моя костумъ. Българската Гайда и Бъклицата, гдето конгресистите ся твърде много удивляваха на тая Бъклица отъ която сто человка можатъ да пиятъ, а ако ВIЙ Г-не ся съмневате въ истинностьта и точностьта на гореказаното отъ мене то, направете си единъ малъкъ трудецъ и попитайте Г-на Шопова.
    Като съмъ напълно уверенъ че настоящето ми изложение ще намери отзивъ въ Вашето чувствително сьрдце и напълно ще бъди удовлетворено желанието ми то оставамъ къмъ Васъ.
    Гр. Руссе 7 февруарий 1894 г.
    С Високопочитание
    С. Блаущайнъ

От датата на горното писмо от Соломон Блаущайн до Алеко Константинов се вижда, че две години след него сградата "При Чикаго" вече е била факт.

За кулинарно майсторство и грижите за гостите на  туристическа борса "Уикенд туризъм Русе, 2012" Клуб-ресторант (винарна) „Асансьора” получи награда за гостоприемство и европейски дух.