Връх Мургаш
Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Югозападен
  • Област: София (столица)
  • Община: Столична
  • Селище:
  • в околностите на гр. Бухово
  • GPS: N 42.833106 E 23.668460
 
  • Ориентировачна надморска височина: 1687 м.
  • Вид достъп: Автомобилен, за джип
  • Паркинг: По околните поляни
 
 

GeocachingВръх Мургаш е най-високият (1687м) от дела Мургаш в Западна Стара планина. Разположен е в източната част от масива между селищата Бухово, Желява, Елешница, Потоп, Чурек от юг и Огоя, Ябланица, Врачеш от север. Изграден е от палеозойски скали. От подножието му извират реките Елешница и Батулийска. Самият връх с триангулачна геодезическа пирамида и забучен върху нея масивен дървен кръст е сгушен от север зад метеорологичната станция. На около половин час път пеша под върха се намира хижа Мургаш. Връх Мургаш е част и от маршрута Ком-Емине.

Според легендата за връх Мургаш в тогавашното село Якущица (сега Елешница) някъде около времето на завладяване на земите ни от турските орди живяла много красива мома - за чудо и приказ. За нейната хубост и работливост се пеели песни и славата й стигнала надалеч. Казвала се Златка. Но била и горделива. Идвали ергени от близо и далеч, пращали сватове да я искат, но тя все ги връщала, все не ги харесвала, не ги намирала достойни за своята хубост и трудолюбие. Затова поставила условието, че ще се омъжи за оня момък, който я натовари на гърба си и я изнесе на най-високия връх планината!
Повечето се стъписвали от това условие и се отказвали, но други, по-смели се решавали да опитат. Всички падали от умора още недостигнали средата към върха.
Минало време и един ден в селото пристигнал отдалече смел и юначен момък. Казвал се Мургаш. Когато зърнал девойката, главата му се замаяла, затуптяло юнашкото му сърце. Без много да му мисли, метнал девойката на гърба си и поел нагоре из стръмното без да усеща тежест и умора. Неговата любов и сила го водили напред към високия и труднодостижим връх. Успял да се изкачи със скъпия товар почти до върха, но там на последния най-стръмен рид над голямата поляна се строполил мъртъв на тревата. Погребали го на един от най-красивите върхове в Стара планина и кръстили върха на негово име - Мургаш. А за поляната под върха останало името Златина поляна. По-късно поради нещастието, което сполетяло там момъка Мургаш, хората започнали да я наричат Зла поляна.

През 1953 г. въпреки тежките метеорологични условия, само за един сезон на връх Мургаш е изградена метеорологична станция, която е активна и днес. Станцията е открита на 15.11.1953 г. от Пеньо Христов- ръководител на метеорологичната мрежа към Управление „Хидрология и метеорология” и Драгомир Янев- завеждащ станцията. От тогава там постоянно живеят наблюдатели- метеоролози. Някои от тях дават дълги дежурства на смени там от 17 години, но винаги заедно с истинският постоянен господар на върха- черният котарак Мургаш (наричан още Бодил, щото се боде навсякъде). Метеоролозите са свикнали да съжителстват дори и с преминаващите край върха вълци.

ВАЖНО: Моля, не досаждайте на метеоролозите– те са там за да вършат своята работа. Не влизайте в забранената зона на станцията и не се катерете по съоръженията– дежурните имат всички права и възможности да отблъснат натрапниците. Не очаквайте от тях да ви бъдат туристически информационен център, нито да ви осигуряват подслон, храна, вода, чай, дори и срещу заплащане– те самите мъкнат продуктите и водата на гръб.
Най-близките чешми са чешмата при хижа Мургаш (около половин час пеша) и чешмата в гористото дере южно под върха (около двадесет минути пеша).

Около върха прогнозите за времето обикновено никога не съвпадат с официалните– ако времето в София е слънчево, горе може да се търкалят тежки и студени мъгли, да мине ужасна гръмотевична буря, или да вилнее ледена виелица.. Или обратното. Върхът е и един от най-ветровитите в България  дотолкова, че вятърът често обръща плочката на ветромера, а до сега на поривите на вятъра не е издържал нито един ветрогенератор.
Но по разкошните ливади около върха растат всякакви планински цветя и билки. Освен евентуалните стада крави, могат да се видят и горди диви коне, родени и отрасли около върха.

От високото при ясно време се разкриват прекрасни гледки във всички посоки:
- на изток гледката е невероятна с посрещане на далечния изгрев. Ако човек е духовно свързан с природата е твърде вероятно да усети невероятното притихване на цялата природа точно в мига на изгрева.
- на югоизток се вижда до дългата верига на Родопите
- на юг над равното Софийско поле погледа стига до Рила и гордия връх Мусала
- на югозапад към Витоша и София. В ясен слънчев ден кубетата на софийските храмове блестят като фарове. А когато облаците (и смога) скрият града под себе си, над тях стърчат само Витоша и Черни връх
- на запад към планините в Сърбия замръкналият на върха странник, може да се наслади на прекрасни залези
- на север се разкрива разкошна панорама от скалистия Балкан при Враца на северозапад до Ботевград и Правешка лакавица на североизток.
- нагоре – в ясно безоблачна нощ в лишеното от всякакво светлинно замърсяване небе, звездите и Млечният път са невероятно красиви и близки.

До хижата и върха се достига от много места:
- от град Бухово по път с трошено-каменна настилка около 22 км или около 4 часа пеша. Това е и най-добрият път за достъп с кола, но все пак е добре да е джип.
- от село Желява 4 часа пеша. Може и с джип по лоши черни пътища.
- от село Чурек 4 часа пеша. Пътят е по-кратък, но по-стръмен.
- от местността Жерково 4 часа пеша
- от село Врачеш 6 часа пеша
- от Елешнишки манастир 3 часа пеша. До манастира може да се достигне по добър асфалтов път.
- от проход Витиня и туристическата спалня там 6 часа
- от хижа Лескова 8-9 часа пеша
- растоянието между хижа Мургаш и върха е около половин час приятно ходене пеша.

Красотите на върха са описани вдъхновено и в книгата „Пътеводител на дивите места” от метеоролог прекарал години на върха.
А през 1897г и Иван Вазов описва един свой конен поход от Кремиковски манастир до върха в пътеписа "Мургаш".
Върхът е възпят и в народното творчество:

Змеица на Мургаш

Стоян в механа седеше,
червено вино пиеше,
към планината гледаше,
на планината думаше:
- Горо ле, Мургаш планино,
много си, Мургаш, хубава
за стадо, за зимовище,
а най повече за паша!
Ала ме, Мургаш, разплакват,
че ти ми вземаш, планино,
всяка година по овчар,
тази година двамина,
двамина със кехаята.
Мургашът мълчи всякога,
никому нищо не казва,
ала Стояну продума:
- Стояне, младо юначе,
аз не ти вземам овчари,
а връх мен има грамада
и в камъните змеица,
змеица пуста вдовица -
тя ти й взема овчари,
тя ти взе и кехаята.

Дончо войвода и Мургаш

Мургаш планино, планино,
много си, Мургаш, хубава,
за паша, за зимовище,
а за хайдуте, най-много!
Тръгнал ми Дончо войвода
да шета гора зелена,
да пие вода студена,
да води момци юнаци.
Дончо е юнак войвода,
че го българка родила,
с българско млеко доила,
и на сина си думала:
- Дончо, българско колено,
я си запаши саблята,
я си нарами пушката,
па иди в гора зелена,
събери момци юнаци-
удряйте пусти читаци!
Да си земята отнемем,
да си децата откупим,
да си жените избавим,
да си бащите поменем,
да си за майка отмъстим!

Край пътеката към върха е скрит и Геокеш Мургаш (GC12QKC).

Всеки откривател на геокеша, който регистрира и тук откриването им със снимка от посланието, което е оставил в тефтерчето ще получи удвоен брой бонус точки. Първият откривател на геокеша, както и всеки открил го по време на "Предложение на седмицата", който регистрира откриването му и тук със снимка на собственото си послание в дневника му ще получи от Странник полагащия се брой бонус точки умножен по пет.

CITOСтранник подкрепя постоянната екологична инициатива на световната геокешинг общност Cache In Trash Out и призовава: не замърсявайте мястото и отнесете със себе си всички боклуци, които направите или заварите там - нека и други след вас му се наслаждават!

 
  • Интернет: Не
 
 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6001
Брой селища: 21600
Брой снимки: 17055
Брой видеоклипове: 161
Брой коментари: 67
Брой запитвания: 2630
Регистрирани потребители: 364

Реклама