- Държава: България
- Регион: Югозападен
- Област: София (столица)
- Община: Столична
- Селище:
- в околностите на гр. Бухово
- GPS: N 42.833106 E 23.668460
- Ориентировачна надморска височина: 1687 м.
- Вид достъп: Автомобилен, за джип
- Паркинг: По околните поляни
Връх Мургаш е най-високият (1687м) от дела Мургаш в Западна Стара планина. Разположен е в източната част от масива между селищата Бухово, Желява, Елешница, Потоп, Чурек от юг и Огоя, Ябланица, Врачеш от север. Изграден е от палеозойски скали. От подножието му извират реките Елешница и Батулийска. Самият връх с триангулачна геодезическа пирамида и забучен върху нея масивен дървен кръст е сгушен от север зад метеорологичната станция. На около половин час път пеша под върха се намира хижа Мургаш. Връх Мургаш е част и от маршрута Ком-Емине.
Според легендата за връх Мургаш в тогавашното село Якущица (сега Елешница) някъде около времето на завладяване на земите ни от турските орди живяла много красива мома - за чудо и приказ. За нейната хубост и работливост се пеели песни и славата й стигнала надалеч. Казвала се Златка. Но била и горделива. Идвали ергени от близо и далеч, пращали сватове да я искат, но тя все ги връщала, все не ги харесвала, не ги намирала достойни за своята хубост и трудолюбие. Затова поставила условието, че ще се омъжи за оня момък, който я натовари на гърба си и я изнесе на най-високия връх планината!
Повечето се стъписвали от това условие и се отказвали, но други, по-смели се решавали да опитат. Всички падали от умора още недостигнали средата към върха.
Минало време и един ден в селото пристигнал отдалече смел и юначен момък. Казвал се Мургаш. Когато зърнал девойката, главата му се замаяла, затуптяло юнашкото му сърце. Без много да му мисли, метнал девойката на гърба си и поел нагоре из стръмното без да усеща тежест и умора. Неговата любов и сила го водили напред към високия и труднодостижим връх. Успял да се изкачи със скъпия товар почти до върха, но там на последния най-стръмен рид над голямата поляна се строполил мъртъв на тревата. Погребали го на един от най-красивите върхове в Стара планина и кръстили върха на негово име - Мургаш. А за поляната под върха останало името Златина поляна. По-късно поради нещастието, което сполетяло там момъка Мургаш, хората започнали да я наричат Зла поляна.
През 1953 г. въпреки тежките метеорологични условия, само за един сезон на връх Мургаш е изградена метеорологична станция, която е активна и днес. Станцията е открита на 15.11.1953 г. от Пеньо Христов- ръководител на метеорологичната мрежа към Управление „Хидрология и метеорология” и Драгомир Янев- завеждащ станцията. От тогава там постоянно живеят наблюдатели- метеоролози. Някои от тях дават дълги дежурства на смени там от 17 години, но винаги заедно с истинският постоянен господар на върха- черният котарак Мургаш (наричан още Бодил, щото се боде навсякъде). Метеоролозите са свикнали да съжителстват дори и с преминаващите край върха вълци.
ВАЖНО: Моля, не досаждайте на метеоролозите– те са там за да вършат своята работа. Не влизайте в забранената зона на станцията и не се катерете по съоръженията– дежурните имат всички права и възможности да отблъснат натрапниците. Не очаквайте от тях да ви бъдат туристически информационен център, нито да ви осигуряват подслон, храна, вода, чай, дори и срещу заплащане– те самите мъкнат продуктите и водата на гръб.
Най-близките чешми са чешмата при хижа Мургаш (около половин час пеша) и чешмата в гористото дере южно под върха (около двадесет минути пеша).
Около върха прогнозите за времето обикновено никога не съвпадат с официалните– ако времето в София е слънчево, горе може да се търкалят тежки и студени мъгли, да мине ужасна гръмотевична буря, или да вилнее ледена виелица.. Или обратното. Върхът е и един от най-ветровитите в България дотолкова, че вятърът често обръща плочката на ветромера, а до сега на поривите на вятъра не е издържал нито един ветрогенератор.
Но по разкошните ливади около върха растат всякакви планински цветя и билки. Освен евентуалните стада крави, могат да се видят и горди диви коне, родени и отрасли около върха.
От високото при ясно време се разкриват прекрасни гледки във всички посоки:
- на изток гледката е невероятна с посрещане на далечния изгрев. Ако човек е духовно свързан с природата е твърде вероятно да усети невероятното притихване на цялата природа точно в мига на изгрева.
- на югоизток се вижда до дългата верига на Родопите
- на юг над равното Софийско поле погледа стига до Рила и гордия връх Мусала
- на югозапад към Витоша и София. В ясен слънчев ден кубетата на софийските храмове блестят като фарове. А когато облаците (и смога) скрият града под себе си, над тях стърчат само Витоша и Черни връх
- на запад към планините в Сърбия замръкналият на върха странник, може да се наслади на прекрасни залези
- на север се разкрива разкошна панорама от скалистия Балкан при Враца на северозапад до Ботевград и Правешка лакавица на североизток.
- нагоре – в ясно безоблачна нощ в лишеното от всякакво светлинно замърсяване небе, звездите и Млечният път са невероятно красиви и близки.
До хижата и върха се достига от много места:
- от град Бухово по път с трошено-каменна настилка около 22 км или около 4 часа пеша. Това е и най-добрият път за достъп с кола, но все пак е добре да е джип.
- от село Желява 4 часа пеша. Може и с джип по лоши черни пътища.
- от село Чурек 4 часа пеша. Пътят е по-кратък, но по-стръмен.
- от местността Жерково 4 часа пеша
- от село Врачеш 6 часа пеша
- от Елешнишки манастир 3 часа пеша. До манастира може да се достигне по добър асфалтов път.
- от проход Витиня и туристическата спалня там 6 часа
- от хижа Лескова 8-9 часа пеша
- растоянието между хижа Мургаш и върха е около половин час приятно ходене пеша.
Красотите на върха са описани вдъхновено и в книгата „Пътеводител на дивите места” от метеоролог прекарал години на върха.
А през 1897г и Иван Вазов описва един свой конен поход от Кремиковски манастир до върха в пътеписа "Мургаш".
Върхът е възпят и в народното творчество:
Змеица на Мургаш Стоян в механа седеше, |
Дончо войвода и Мургаш Мургаш планино, планино, |
Край пътеката към върха е скрит и Геокеш Мургаш (GC12QKC).
Всеки откривател на геокеша, който регистрира и тук откриването им със снимка от посланието, което е оставил в тефтерчето ще получи удвоен брой бонус точки. Първият откривател на геокеша, както и всеки открил го по време на "Предложение на седмицата", който регистрира откриването му и тук със снимка на собственото си послание в дневника му ще получи от Странник полагащия се брой бонус точки умножен по пет.
Странник подкрепя постоянната екологична инициатива на световната геокешинг общност Cache In Trash Out и призовава: не замърсявайте мястото и отнесете със себе си всички боклуци, които направите или заварите там - нека и други след вас му се наслаждават!