Пещера Света Марина край село Сливарово е сред най-почитаните култови места на територията на Природен парк "Странджа". Славата й е известна и отвъд днешната българо-турска граница.

Мястото е едно от християнските места на вярата и местата свързани със Света Вмч. Марина.

Денят на светицата- 17 юли, която е особено популярна в Странджа, винаги се свързва с посещения в пещерата, където хората се молят за здраве, взимат лековита вода и палят свещ на светицата. Пещерата се стига по стръмен склон, след което се преминава през дървен мост и по камъните през водата, за да се стигне до нея.

Пещерата Света Марина е едно от най-древните светилища, където особено ясно личи наслагването с хилядолетия на езически и християнски елементи, както и на фолклор. Пещерата събира четирите елемента - огън (запалените свещи), въздух, вода и земя и показва едно от най-древните разбирания за сътворението и за началото на човешката история. Християнството усвоява свещеното място по свой начин, като го нарича на светицата - Света Марина. Света Марина, чийто светилища са ниско долу, в земята, в пещерата, символизира женското начало, обратно на Свети Илия, който символизира мъжкото начало и неговите храмове се изграждат на високи хълмове и винаги - над населеното място. Според разкази на възрастни хора, пещерата е известна и с обредите за инициация, когато момичетата стават жени, а момчетата - мъже. Разказва се, че там младите хора на специален ден се срещат и след изпълнение на редица ритуали, се затварят в пещерата, за да изпълнят един от най-старите ритуали, свързани с плодородието, възмъжаването, женското начало и семейството.

Пещерата е известна и с лековитата си вода - и до днес в нея стоят съдинки, които се пълнят от стичащата се по стените вода. Водата е силно калцирана и съдовете скоро стават облепени с плътен слой котлен камък. Вярва се, че лекува редица болести.

В пещерата Света Марина хората палят свещица за светицата. Особено интересни са слънчевите зайчета, които излизат по стените на пещерата; ако се появят, докато хората са вътре, запалили са свещ, помолили са се пред светицата, се вярва, че тя е погледнала благосклонно на молитвите им. Болните, посетили пещерата, запалили свещ, помолили се за здраве на светицата, когато си тръгнат, не бива да се обръщат назад, вярват местните. Това е още едно свидетелство за древността на мястото, казва проф. Валерия Фол, историк, която е участвала в проучването на обекта още през 70-те и 80-те години на 20 век и е събирала устни сведения на местните за региона. В забраната да се гледа назад, се открива мита за Орфей, който слязъл в подземното царство, за да търси своята Евридика и за да я изведе обратно в света на живите, трябвало да не я поглежда, докато излязат от царството на Хадес. Той обаче не се стърпял, обърнал се, видял я в лицето и я изгубил завинаги. Местните вярват, че когато оставиш болестта долу, трябва да облечеш чисти дрехи, да си тръгнеш без да гледаш назад. Казват, че вярата лекува.

От входа на село Сливарово пътят е в североизточна посока по горски път. След около 2 км следва спускане около половин час през букови гори със странджанска зеленика и се достига до Върли дол. Следва 30-минутно изкачване до местността Зипка. Пътят продължава в югоизточна посока по билото и достига местността Ликуди. Продължава се около 1 км по течението на река Резовска, а след това в североизточна посока по склона и на следващата долчина се достига до пещерата. Пътят отнема 4 часа в едната посока (разстоянието е около 12 км). Денивелацията е около 50 м.

Внимание! Мястото се намира в забранената за достъп без разрешение гранична полоса и за достъп до него се свържете предварително с местните гранични власти.