Храм ,,Свети 40 мъченици
Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Северен централен
  • Област: Велико Търново
  • Община: Велико Търново
  • Селище: гр. Велико Търново
  • GPS: N 43.084623 E 25.649918
 
  • Година на създаване/откриване на обекта: IX век
  • Ориентировачна надморска височина: 140 м.
  • Вид достъп: Автомобилен, асфалт
  • Паркинг: Обособен паркинг северно от моста над река Янтра
 
 

100Hristianskite mesta na vyarataХрам "Свети 40 мъченици" е най-значимият български средновековен храм, в подножието на Царевец в град Велико Търново. Храмът е тясно свързан с много важни събития от историята на България, мястото е едно от християнските места на вярата и от Националните обекти на България. С печата от него можете да заверите и своя "Дневник на моите странствания".

Има общоприето схващане, че храмът е построен през 1230г. от цар Иван Асен II. Той обаче вече е същестувал още от IX век под името „Рождество Богородично“. В чест на победата си над епирския владетел Теодор Комнин край Клокотница на 9.03.1230г (денят на Свети 40 мъченици) цар Иван Асен II се разпорежда за обновяване, изписване и преименуване в храм „Свети 40 мъченици“, а той става царски.
Храмът е силно разрушен при земетресение през 1327г. Възстановен е през първата половина на XIV век, като впоследствие е преустройван и дострояван.

Съхранените части от храм ,,Свети 40 мъченици" дават възможност да се установи първоначалната му архитектурна концепция. Тя е била 3-апсидна правоъгълна сграда (14,65 х 11,7 м). Състои се от следните части: продълговата базилика с 6 колони, поставени в 2 реда, 3 полукръгли апсиди и тесен притвор от запад; пристройка - костница, мавзолей построена по-късно към западната и страна; две галерий построени от юг и от север.
Колоните в храма са общо 6 на брой и три от тях са едни от най-значителните старобългарски писмени паметници - Асеновата, Омуртаговата, и граничната колона от крепостта Родосто.

Надписът на Асеновата колона е посветен на голямата победа на българите от 1230 г. при Клокотница. Изписана е в 13 реда на български език:
"В лето 6738 (1230) индикт III, аз Иван Асен в Христа бога верен цар и самодържец на българите, син на стария Асен, издигнах из основи и с живопис украсих докрай пречистата тази църква в името на светите четиридесет мъченици, с по-мощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на бран в Романия и разбих гръцката войска, а самият кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин до Драч, превзех, гръцка, още арбанашка и сръбска, а пък градовете, които се намираха около Цариград и самия този град владееха фръзите, но и те се покоряваха под ръката на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си, като бог заповяда, понеже без него нито дело, нито слово се извършва. Нему слава навеки. Амин."

Точно срещу колоната на цар Иван Асен II е тази на Омуртаг с надписа, който говори за строителната му дейност.
"Кан ювиги Омуртаг, направих преславен дом на Дунава и като измериш (разстоянието) между двата всеславни дома, направих на средата могила. От самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега и до Дунава има 20 000 разтега. Споменатата пък могила е всеславна и като измериха земята, направих тези писмена. Човекът дори и добре да живее умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като разгледа тези (писмена), да си спомни този, който ги е направил. Името пък на владетеля е Омуртаг, кан ювиги. Дано бог да му даде да преживее сто години".

Третата забележителна колона е от крепостта Родосто. Колоната е обърната наопаки и затова надписът се намира на долния и край. Той гласи: „ + Крепост Родосто.” В 813г. крепостта е превзета от българския хан Крум, а в 1206г. от цар Калоян. Колоната вероятно е донесена от Родосто в Търново през 1206 г. по заповед на цар Калоян. Но дори да е пренесена от Плиска или Преслав (ако е донесена по-рано по заповед на хан Крум), тя явно е била подбрана сред други като нея с „триумфални" надписи.

Събирането на тези колони с надписи за важните исторически събития е политика на Асеневци, с която се подчертава приемствеността на българските държавнически традиции, и родствената връзка с династията на хан Крум, дала на България великите държавници Омуртаг, Маламир, Пресиан, Борис І, Симеон Велики, Петър І, Самуил. Някои историци считат, че цар Иван Асен ІІ е имал намерение да създаде в храм ,,Свети 40 мъченици" пантеон- паметник на българската държава. Някои търновски историци смятат, че колоните на Крум и Омуртаг не са пренасяни от Плиска, а са били издигнати в аула на Омуртаг в Търново още през ІХ век.

След края на Асеневата династия около храма започват да погребват знатни търновчани. Тук е бил един от елитните старостолични некрополи. По-късно храмът става център на манастира ,,Великата Лавра''. В храма са погребани цар Калоян, цариците Анна Мария и Ирина, Свети Сава Сръбски, както и много други членове на царското семейство и българската аристокрация. Тленните останки на Калоян са тържествено препогребани на същото място на 19 април 2007г. - 800 год. след неговата смърт.

В 1235г. в Търново починал завръщащия се от Йерусалим Св. Сава– сръбският национален светец, син на сръбския крал Стефан Неманя, който в края на живота си става монах под името Симеон. В пантеона на сръбските християнски светци Св. Сава заема мястото, което у нас заемат българите Св. Иван Рилски, Св. Климент Охридски и братята Св.Св. Кирил и Методий. По поръчка на опечаления цар Иван Асен II той е погребан в храм “Св. 40 мъченици”. Около гробницата на светеца започват да стават чудеса– изцеляват се болни. Чудесата, според уверения на търновчани и сърби, посетили църквата, продължили и след като мощите на светеца били пренесени в сръбски манастир и разпиляни при османското завоевание на Сърбия. Казват, че чудотворно изцеление получават и днес вярващи християни, докоснали се до гроба.

Според твърденията на някои специалисти в храм ,,Свети 40 мъченици" служи две години и българският патриарх Евтимий, след превземането на Търново от турците, опожаряването и разрушаване на крепостта Царевец и патриаршеския храм “Св. Възнесение Господне”. Предполага се, че той премества тук дворцовата и патриаршеска библиотеката, съдържаща богата колекция от старопечатни книги, преди да бъде заточен от турците в края на ХІV век в Бачковския манастир. Чак до средата на XVIII век храм ,,Свети 40 мъченици" е действащ български християнски храм.
Въпреки това битува предание че до вратата на храма бил гробът и на Махмуд Фехти, който превзел Търново. Гробът се издигал на около метър и половина над земята и бил покрит със зелен плат с жълти ширити.

През този период на османското робство около 1800г. храмът е превърнат в джамия и всъщност точно това го е запазило, въпреки че иконостасът и стенописите са унищожени.
През 1853г. претърпява промени и самата постройка. Тогавашният търновският шейх Хаджи Юмер решава да реконструира храма-джамия “Теке джамиси” (известен и Дервишко теке, Кавак баба теке), който поради отдалечеността си от центъра и "специалното” отношение на местните християни към него, не е популярен в града. Тогава се изменя значително неговата конструкция за нуждите на мохамеданската религия. Премахнати са характерните за християнската архитектура сводове и арки, таванът е повдигнат, а прозорците – разширени. Капителите на колоните са снети и поставени като бази на дървени греди, подпиращи дървен чардак и широка северна стряха. За щастие търновският мютесарифин разубеждава шейх Хаджи Юмер да не изхвърля ненужните според него колони, а да ги запази в интериора. До наши дни оригинална се е запазила само пристройката в западната част, която вероятно е служила за мавзолей. Във вътрешната част мавзолеят бил преграден за хамам (баня) за шейха.

Обаче новоиздигнатото минаре на джамията се събаряло от само себе си през няколко години, независимо от усилията за укрепването му и за докараните чак от Цариград специалисти. В тази връзка се появили куп страшни легенди, които плашели турците. Разправяло се например, че през тъмни нощи от гробовете излизали духовете на погребаните войни, които скърцали със зъби и тракали силно с мечове по ръждясали железни щитове. А млада и красива жена, цялата облечена в бяло, излизала от олтара и тръгвала из двора. Където срещнела нехристиянин, го поразявала с мълния и той падал мъртъв. Легендата за „бялата мома”, обикаляща нощем храм „Св. 40 мъченици” и гробовете около него, е свързана с мощите на Св. Петка, съхранявани в храма до падането на Търново под турска власт. Склонните към подобни суеверия мюсюлмани бързо хванали вяра на легендите и посещенията в джамията секнали.

Достигналата до наши дни живопис е от северната половина на западната страна на притвора. От запазените стенописи интерес представляват "Св. Елисавета Млекопитателница с младенеца Йоан" (над входа) и "Св. Анна Млекопитателница" (над входа от притвора в църквата), Върху останалото пространство на западната стена на притвора са представени отделни композиции- картинен календар, от който са запазени 4 реда за месеците май, август, ноември. Запазените стенописи най-вероятно са от втората половина на XIII век.
Д-р Христо Даскалов е първият, успял да снеме надписите от колоните в храма през 1856г. Лекарят получил правото да влезе в храма, който тогава е джамия, защото излекувал жената на турския валия. През 1858г. д-р Христо Даскалов изпратил надписите на руските учени слависти проф. О. М. Бодянски, Срезневски и А. Гилфердинт, които година по-късно публикуват текстовете. Д-р Даскалов направил също публикация. През 1860г. ги публикува и Г.Раковски.

На 9.03.1878г. храм „Св. 40 мъченици” пак е осветена от митрополит Григорий, който го отстъпва на ,,Земската войска'' в града. После става първият гарнизонен храм в България. През 1879г. тук се заклеват депутатите от Учредителното събрание, което започва да гради основите на Третата българска държава.

На 18 май 1888 г. в този храм е извършено бракосъчетанието на министър-председателя на България Стефан Стамболов с Поликсени Костаки Станчова от Свищов. След като годежът е направен в Свищов, гостите пристигат с 40 файтона в търновската светиня, където е извършен църковният ритуал.

Друго значимо историческо събитие, свързано с него е на 22.09.1908г., когато тук е обявен Манифестът за независимостта на България. На този ден в 11,30 часа в храм „Свети 40 мъченици” е отслужен благодарствен молебен в присъствието на Фердинанд, министър председателя Малинов, неговите министри, и властите на Търново. В 12 часа, в същия храм, Фердинанд провъзгласява „Съединението на 6-ти септември 1885г. България, за независимо Българско царство”; „Ако за християните денят на възкресението е ден, в който са се скъсали веригите на ада, 22 септемврий за нас българите, ще бъде денят, в който скъсаха и последните остатъци от ония окови що спъваха правилното ни и свободно развитие, окови, които стягаха гърдите ни и не ни позволяваха свободно да дишаме ...” Вълнуващи речи произнасят председателят на народното събрание, министър председателят, протосингелът на Митрополията, и др. Хорът завършва с „Многая лета”. В двора на храма за молебена са строени войските на целия Търновски гарнизон. След това на площада Н.В.Цар Фердинанд, обявен за „цар на българите” поздравява войските...

Храм „Свети 40 мъченици” е обявена за народна старина през 1927г., а богослужението в него е прекратено през 1964г., когато е обявена за паметник на културата от национално значение. Системните археологически проучвания започват през 1969г. Намерените експонати могат да се видят в Националния исторически музей и Регионален археологически музей.

Интерес предизвиква откритото през октомври 1972г. Калояново погребение. Под пода на храма и в северната страна извън него, археолозите попадат на множество погребения, като най-интересно се оказва това в гроб №39. То е на мъж, висок около 190 см, в богато воинско облекло, украсено със сложна шевица с вплетена златна сърма и бисери, със запазен масивен златен пръстен-печат, тежащ 61.15 г. Върху  пръстена има хералдическо изображение на барс (или подобно животно с остра кучешка муцуна, тяло, опашка на лъв и с остри нокти на краката) и надпис в негатив: Калоянов пръстен. Пръстенът е експонат в Националния исторически музей.
С Калояновият гроб е свързано и интересно предание:
Сред жителите на Асенова махала, където е храма, бил запазен спомен от времето преди той да стане джамия. Тогава в „северния ъгъл на църквата” имало гроб, край който по останала вековна традиция палели свещи и носели болни да получат изцеление.
В народната памет била запазена увереността, че в гроба лежи български светия. Изглежда в това предание се е запазил именно далечният спомен за гроба на цар Калоян. Когато шейхът Хаджи Юмер пожелал да разшири храма превърнат в джамия, отмества северната стена един метър навън. В резултат на тази реконструкция се е получило така, че гробът попада между старата и новата северна стена на църквата в едно практически неизползваемо пространство.
Вероятно намерението на Хаджи Юмер е било да скрие гроба зад стените на джамията и да направи достъпа на „неверниците” до него невъзможен, тъй като изглежда на този гроб са идвали на поклонение много християни. Може дори шейхът да не е знаел точно за какъв гроб става дума. Знае се обаче, че не е посмял просто да го премахне. А при бягството си турците по време на Освободителната война, дали ключа от храма на човек от махалата и поръчали „да палят свещи на гроба, защото в него лежи български светия".
„Турците са вярвали в чудотворството на погребаните тук светци и царе – пише чешкият пътешественик Йозеф Якуб Тоужимски през 1885г. След като на няколко пъти се съборило минарето им – веднъж се пребил и един ходжа – те вече не се съмнявали, че това става, защото са го издигнали над гробницата на българските свети деди и царе, затова го построили на друго място. Турците празнуваха заедно с православните и празника на светите 40 мъченици... идваха в джамията да измолят изцеление или помощ свише”. Когато Тоужимски попитал развеждащия го студент Марин Русев да каже нещо повече по този въпрос, последният обяснил: „Турците вярваха, че Светите 40 мъченици работят и за християните и за турците, само за чифутите (евреите) не работят”.
В хорската памет е запазен споменът и за баба Величка, която се грижела за храма през втората половина на XX век, и разказвала увлекателно на посетителите неговата история, както и историята на българските царе от Средновековието. Тя е и човекът практически намерил Калояновият пръстен.

През 1979г. храм „Свети 40 мъченици” е обявен за художествен паметник на културата с национално значение.

Храмовият празник е на 9 март (22 март стар стил) - денят на Светите четиридесет Севастийски мъченици.

Източник: Валентин Миновски: „Великотърновски манастир “Великата Лавра” и църквата “Св. Четиридесет Севастийски Мъченици””.

 
 

Природа

Култура

Спец. туризъм

Календар

Начална дата на събитието: 09.03.2022
Крайна дата на събитието: 09.03.2022
  Повторяемост на събитието всяка година
Историческият храм ,,Св. 40 мъченици'' във Велико Търново



 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6001
Брой селища: 21600
Брой снимки: 17055
Брой видеоклипове: 161
Брой коментари: 67
Брой запитвания: 2008
Регистрирани потребители: 338

Реклама