Площад "Растата" в град Велико Търново се намира пред сегашната 1-ва гимназия "Кирил и Методий", южно под площад "Цар Асен I" (Каябаш) пред входа към крепостта Царевец.

В края на XIX-ти до началото на XX-ти век, на мястото имало добре уредени занаятчийски чаршии. На мястото на днешното училище се е намирал голям покрит пазар. Тук била най-голямата папукчийска чаршия с 20 дюкяна, собственост на хаджи Димитър, хаджи Ничо (хаджи Мишон), куюмджийската чаршия с 10 дюкяна и галантерийната. Покритата чаршия имала от двете страни врати, които вечер се заключвали и охранявали.

В този район се намирали и най-големите и хубави турски конаци - Фазлъбеювият, Хаджирасимовият, Османбеювият, на Беляковския бей, Алибеювият. Някои от бившите турски конаци след Освобождението били преустроени, а други съборени.

Северно над площад "Растата" при качване по сегашното стълбище към площад "Цар Асен I" (Каябаш) до към 1905г. се е намирало и най-популярното турско кафене в града - Червеното (Салкъм) кафене. То се е отличавало със своята архитектура - сградата била с форма на осмогълник в план, а фасадите били облицовани с червени тухли. Имала седем прозореца с гледка към околните чаршии, а осмата ниша била за жарта, където се е приготвяло кафето. Облика на кафенето е съхранен в макет на Леон Филипов от фонда на Регионален исторически музей.

По свидетелство на Петко Р. Славейков в спомените за детските си години в Търново в статията „Как се превзело Търново без цар”, публикувана през 1894г., по пътеката към площад "Цар Асен I" (Каябаш) се е намирал гроба на Адил Баба - първият турчин влязъл в крепостта Царевец от това място:
"От Кесик кая (Сечената скала) до 200 или 180 мерки, разкрача, към Каябаш, дето е сега чешмата, от там малко възсукано към пладне има една уличка и слазя към източните врата на бабукчийската чаршия. Току насред пътечката или на долния край тя е малко изкривена до бабукчийската чаршия и е навътре: там има една пенджера, току на прозореца железен отвътре има една глава от камък на гроб. Туй е главата на „Адил Баба”. Той се е вмъкнал в Търново най-напред от Каябаши надолу. Тук са го съзрели най-напред и се спуснали връх него, та го ранили, може би и убили, но подир него наскачали и друг много и не могли да ги смогнат и те превзели Търново, останали вътре."

Забележителна сграда на площад "Растата" била най-голямата джамия в града - Куршумли джамия. Намирала се е в сегашния двор от източната страна на покрития пазар (сегашното училище). Представлявала е четвъртита сграда с три реда големи прозорци на стените, голямо кубе с прозорци по барабана му и високо минаре (35-40м.). Кубето и минарето били покрити с олово, от където иде и името на джамията. И двете завършвали с остриета, върху които имало златни полумесеци.
Вътрешността била украсена с арабески. Имала е притвор и балкон, който бил отреден за женско отделение. В двора имало гробище, като паметниците завършвали със склуптурирани чалми, а надписите били с позлатени букви. Там били погребвани паши и други видни турци. В средата на двора имало изградени една до друга 7 чешми.
На запад от джамията било турското медресе (духовно училище).
Североизточно от джамията в каменна постройка, състояща се от две стаи и изба се помещавала библиотеката с голям брой книги както с религиозно, така и с историческо съдържание. Пазител на библиотеката бил специален ходжа, който се ползвал с голямо уважение.
След влизането на руските войски в Търново през 1877г. библиотеката била разбита и разграбена, а книгите били използвани за амбалаж– били са унищожени много исторически сведения.
Джамията била съборена през 1895г. и на нейното и на пазара място през 1898г. била изградена Мъжката гимназия "Св.Кирил" (сега 1-ва гимназия "Кирил и Методий")

Всъщност предисторията на сегашната гимназия започва още през 1858г., когато класното училище напуска къщата при храм „Свети Никола” и се премества в сградата на бившето гръцко училище на днешната улица „Никола Пиколо". Приема се идеята на родолюбеца Михаил Кефалов, училището да носи името на създателя на славянската писменост „Св. Кирил”. Над входа му е бил изписан чудесният афоризъм: „И на учението корените са горчиви, но плодовете му са много сладки.”
В „Св. Кирил” работят редица изтъкнати преподаватели като главните учители Никола Михайловски, Тодор Шишков и Богдан Горанов. Те се отличават не само в пряката си педагогическа дейност, но са и автори на учебници и помощни училищни материали. През 70-те години на ХІХ век също така добре работят и преподавателите отец Теофил, Атанас Границки, Христо Брусев, Стоян Михайловски, както и революционерите Иларион Драгостинов, Стефан Стамболов, Иван Панов Семерджиев и др.
Руско – турската война (1877–1878г.) слага край на учебната дейност в повечето училища. Класното училище „Св. Кирил” е разпуснато за времето от юни 1877 до август 1878 г.
През 90-те години на XX век, старото училище бързо отеснява и няколко пъти е местено по различни сгради и турски конаци наоколо.
Строителството на новата сграда на сегашното й място започва на 8 октомври 1898г.
По време на Балканската война, гимназията е преустроена във военна болница. При катастрофалното земетресение през 1913г. се срутват изцяло двата горни етажа на южното крило на гимназиалната сграда, погребвайки под руините си ранените войници, настанени там. Учебният процес е прекъснат, като всички ученици, независимо от успеха си, преминават в по-горен клас. Разрушената сграда е напълно възстановена 15 години след земетресението.