Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Югозападен
  • Област: София (столица)
  • Община: Столична
  • Селище:
  • в околностите на гр. София-Юг
  • GPS: N 42.655164 E 23.270878
 
  • Година на създаване/откриване на обекта: 1973
  • Ориентировачна надморска височина: 660 м.
  • Вид достъп: Автомобилен, асфалт
  • Паркинг: Пред музея
 
 

National Museum of History100Национален исторически музей се намира в сградата на бившата "Резиденция Бояна" в квартал "Бояна" на град София и е един от Националните обекти на България. С печата от него можете да заверите и своя "Дневник на моите странствания".

Национален исторически музей е създаден с разпореждане на Бюрото на Министерския съвет от 5 май 1973 г. Той е българска национална съкровищница, хранилище на реликви от световен мащаб и един от най-големите исторически музеи на Балканския полуостров. В парковата площ на открито и в залите на музея се съхраняват над 650 000 паметници на културата и огромен археологически и исторически архив от праисторическо време до наши дни.
От началото на 90-те години на ХХ век във фонда на НИМ се вливат и културно-историческите ценности на закритите музеи- Музея на българо-съветската дружба и Националния музей на революционното движение.

Първата представителна експозиция на музея е открита през 1984 г. в чест на 1300-годишнината от създаването на българската държава в сградата на Съдебната палата в София на площ от 10 000 м2. През 2000 г. НИМ е преместен в бившия дом №1 на правителствената резиденция в кв.Бояна, в която на 10 ноември 1989 г. е взето решение за свалянето на последния комунистически лидер на България Тодор Живков.
Сградата е построена през 1974 г. по проект на арх. Александър Баров. В контекста на европейската история чрез повече от 10 000 експоната на площ от около 6000 м2 тук е представена историята на днешните български земи (от VІІ хил. пр. Хр. до средата на ХХ в.).
Музеят е ситуиран в добре уреден парк с ценни растителни видове и лапидариум.

НИМ е организатор на големи представителни български изложби в чужбина, свързани с древнотракийската и старобългарската култура. Музеят издава свой ежегоден научен сборник – Известия на НИМ, албуми на уникалните си колекции, пътеводители, монографии и сборници с научни статии по широк кръг въпроси. Тези издания могат да се закупят от музейните щандове.
През 2002 г. музеят е награден със специалната награда на Европейския музеен форум за успехи в опазването на културното наследство, за експозиционна, научна и издателска дейност и за постижения в работата с публика.

Основната експозиция на музея по зали:
Зала 1: Праистория (VII – II хил. пр. Хр.)- представя развитието и културата на населението, обитавало днешните български земи от началото на VІ до края на ІІ хил. пр. Хр. – времето на неолита, халколита и бронзовата епоха.
Зала 2: Българските земи от края на VІ в. пр. Хр. до VІ в. сл. Хр.- представени са съкровищата от Златиница, Синеморец, Кралево и Якимово (ІV – І в. пр. Хр.), Капитан Андреево (ІІІ в.),  златни и сребърни находки от разкопките на НИМ в Долината на Царете, както и изящни сребърни съдове от фонда на НИМ (ІV – ІІІ в. пр. Хр.), всички видове тракийско предпазно и нападателно въоръжение от ІV – ІІ в. пр. Хр. Показани са части от съкровищата и богатите гробни находки от Рогозен, Летница, Дунавлий, Могиланската могила във Враца. Продължава представянето и на най-богатата частна колекция от антични паметници “Васил Божков”.
Зала 3: Българската държава през средновековието (VІІ–ХІV в.)- Началото на експозицията в зала 3 представя Езическа България. Свидетелство за високото чувство на българите за държавност и историческа памет са представените в експозицията каменни колони с надписи. Изложените знаци на властта- медальон на хан Омуртаг, коланни апликации и копия на метални съдове (съкровището от Над сент Миклош, чаша на жупан Сивин) илюстрират култа към хана и ролята на родовата аристокрация у българите. Паметниците, представящи битието на обикновеното население не носят етнокултурни определения. Това са предимно накити, амулети, костени игленици, керамични съдове и др. Каменна пластика и декоративна рисувана керамика от столицата Велики Преслав – един от главните културни центрове на Югоизточна Европа – богати колекции от съдове, нагръдни кръстове, накити илюстрират високите достижения в областта на приложното изкуство.
В зала 3-запад са представени свидетелства за политическата и църковната история, за могъществото и богатствата на владетелите и аристокрацията, за разцвета на средновековния град и на занаятите през ХІІ–ХІV в. – период, известен като Втора българска империя.Музейният разказ тук започва с някои от запазените до днес портрети на българските владетели от това време, както и с предмети, които са им принадлежали. Най-големият български златен средновековен пръстен (61, 15 г), принадлежал на цар Калоян (1197–1207), е изложен още в началото. Общо 11 съкровища, съдържащи богати и скъпи накити от злато и сребро, както и монети, създават представа за владетелския и аристократичия костюм и бит, но и за многобройните златарски техники и майсторски умения. За историята на Охридската архиепископия, наследила славата на първите български патриарси, на Търновската патриаршия (от 1235 г.) свидетелстват императорски подаръци, патриаршески печати, скъпи предмети от злато, сребро и нефрит, но и бронзови и оловни свидетелства за вярата на средновековния българин.
Зала 4: Българските земи през османското владичество (1396-1878)- В залата са изложени стотици непоказвани паметници на църковното изкуство от това време. Специално внимание е отделено на водещите художествени центрове Чипровци и Охрид, които поддържат живи най-добрите средновековни традиции, а техните произведения свидетелстват за връзките със западноевропейското изкуство.
Специално внимание е отделено на борбите за независимост и освобождение на България.
Зала 5: Трето българско царство (1879–1946 г.)- Експозицията обхваща периода от възстановяването на българската държава през 1878 г. до обявяването ú за Народна република през 1946 г. Над 600 експоната представят основните моменти от политическото, стопанското и културно развитие на Третото българско царство: приемането на Търновската конституция (16.04.1879) от Учредителното събрание; изборът на първия държавен глава на свободна България – княз Александър I (1879); Съединението на Княжество България и Източна Румелия и последвалата Сръбско-българска война (1885); Илинденско-Преображенското въстание (1903); обявяването на независимостта на България и провъзгласяването ú за царство (1908); войните за национално обединение (1912–1913, 1915–1918), връщането на Южна Добруджа на България (1940), спасяването на българските евреи от депортиране в нацистките концлагери (1943), участието на страната в разгрома на хитлерофашизма (1944–1945), обявяването на България за Народна република (1946). Важно място в експозицията е отделено на българските монарси – княз Александър I , княз (от 1908 г. цар) Фердинанд I и цар Борис III, на редица изтъкнати политици, учени, писатели и културни дейци, изиграли значителна роля в изграждането и развитието на България и превръщането й в модерна държава по европейски образец.
Зала 5 и зала 6- временни експозиции и изложби
Зала 8: Аполония- В залата са представени находки от археологическите проучвания на НИМ в богатия некропол Антична Аполония (съвременен Созопол). Тъй като възможностите за системни проучвания в града са ограничени, изследването на некропола “града на мъртвите” предоставя ценна информация за “града на живите”, за хората, живели тук преди повече от 20 века с техните вярвания, обреди и празници. Големите керамични струпвания, открити в некропола, които съдържат различни форми съдове със строго определени обредни функции са свидетелство за популярността на атическите Антестерии и в Аполонийския полис.
Зала 9: Българска народна култура- представени са най-големите празници от народния календар на българина. Те са отразени с оригинален експонат- вечният календар (рабош), от 1897 г. Зимният календарен цикъл е представен с коледно-новогодишните обичаи и обреди. Нова година (Васильовден) е представена с обредни суровачки и носия на малко сурвакарче от Софийско, с облекло и аксесоари на участник в маскарадните зимни игри в Пернишко и с обичая “напяване на пръстени" (женитбено гадаене). Пролетният календарен цикъл включва празниците Цветница и Лазаровден, представени с носии на лазарки – участнички в моминския обичай лазаруване, и големият християнски празник Великден – Възкресение Христово – с характерните за празника писани яйца и обредни хлябове. Към цикъла принадлежи и Гергьовден- най-таченият пролетен празник, свързан със земеделско-скотовъдната дейност на българите. Разказът за народните празници е демонстриран на фона на традиционното облекло на българина от края на ХIХ и началото на ХХ в. – носии от основните видове женско облекло: двупрестилчено – от Врачанско и Плевенско; сукманено – от Трънско, Троянско и Старозагорско; саяно – от Кюстендилско, както и носии на лазарки от Сливенско; мъжка белодрешна носия от Трънско и чернодрешни – от Добруджа и Тракия.
Зала 10: Монетна колекция- Многочислените съкровища и единични екземпляри от антични и средновековни монети, представени в експозицията на НИМ, характеризират България като истинска монетна съкровищница. Експонираният нумизматичен материал дава възможност да се илюстрират някои от основните белези, характерни за обществено – политическите формации съществували в миналото на територията на днешните български земи: равнището на стоково-паричните отношения; степента на развитие на вътрешно- и външнотърговските връзки; видът на господстващите политически институции и не на последно място – характерните черти на изобразителното изкуство през съответната епоха.
Зала 11: Българската къща през Възраждането- Представена е възстановка на гостна стая от Йорговата къща в град Тетевен, като образец на възрожденската архитектура от ХVIII век. Тя е единствената оцеляла до наши дни след опустошителния пожар при набезите на кърджалиите, изпепелил града през 1801г. Гостната стая е богато обзаведено и орнаментирано помещение с изключителна красота и уют. Централно място заема вграден долап-"мусандър", типичен за мебелите от онова време, с подходящи профили по врати, корнизи и полици, които преминават по другите стени на стаята. Задължителен елемент от интериора е домашният иконостас. Миндерът (място за сядане)е обрамчен с красива и оригинална рамка с разнообразни орнаменти и профили, която преминава нагоре по стените и стигат до таванската греда, декорирана със същите орнаменти.

Постоянни експозиции:
История на костюма и модата- Уникалната колекция от костюми, изработвани двадесет години от художничката сценографка Вера Мачева, представя безкрайното разнообразие на костюмите от най-дълбока древност до 70-те години на миналия век.
Културни ценности от Агенция Митници- Постоянна изложба, открита през 2002 г. Тя представя изключително ценни експонати от злато, сребро, бронз, мрамор от ІV хил. пр.Хр. до ХІХ век, открити от митинически служители при опити за незаконен износ от България. Между експонатите се открояват идоли от мрамор, златни пръстени с геми, камеи, редки монети, елементи от мраморна скулптурна композиция, икони и др.
Колекция „Боян Радев“- спортни и други отличия и културни ценности, дарени от Боян Радев, известен български спортист и колекционер. Вече 30 години Боян Радев колекционира модерно изкуство, икони, църковна утвар от средните векове и българското възраждане, както и монументи от античността.
Антарктида – българската ледена приказка (от 2012 г.)

 
  • Адрес: град София, ул. „Витошко лале“ 16 (Резиденция "Бояна")
  • Интернет: Да
  • web: http://www.historymuseum.org
  • Е-поща: nim1973@abv.bg, nim.pr@abv.bg
  • Телефон: +35929554280, +35929557604
 

Култура

Спец. туризъм

Цена за практикуване и други такси : Към 2013 г.
ИНДИВИДУАЛНИ ПОСЕЩЕНИЯ:
* Входни билети за индивидуални посетители – 10.00 лв.
* За ученици и студенти – 1.00 лв.
* За посетители придружени от деца – 3.00 лв., а за децата над 7 години – 1.00 лв.
* Музейни карти:
С право на 8 посещения за 1 год. – 20.00 лв.
С право на 4 посещения за 1 год. – 10.00 лв.
* За посетители, от чиито селища и музеи са показани експонати в експозицията на НИМ (партньори на НИМ) – 50% намаление, съгласно сключените договори.
* Комбинирани билети, валидни в рамките на 1 месец:
НИМ – Боянска църква – 12.00 лв.
НИМ – Боянска църква – Земенски манастир –14.00 лв.

За организиране на групови посещение, вижте условията в сайта на НИМ

Период на практикуване : Без почивен ден. Музеят не работи на официалните празници 1 януари, Великден (неделя), 24 и 25 декември.
Ноември – март (зимно): 9:00 – 17:30 ч. (Касата работи до 16.45 ч.)
Април – октомври (лятно): 9:30 – 18:00 ч. (Касата работи до 17.15 ч.)

 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6003
Брой селища: 21600
Брой снимки: 16882
Брой видеоклипове: 161
Брой коментари: 65
Брой запитвания: 1232
Регистрирани потребители: 286

Реклама