Пасарелски манастир
Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Югозападен
  • Област: София (столица)
  • Община: Столична
  • Селище:
  • в околностите на с. Долни Пасарел
  • GPS: N 42.528733 E 23.541180
 
  • Година на създаване/откриване на обекта: XV век
  • Ориентировачна надморска височина: 760 м.
  • Вид достъп: Автомобилен, не лош черен път. Най-добре пеша.
  • Паркинг: В подножието на манастира
 
 

Hristianskite mesta na vyarataSveti PavelSveti PetarПасарелски манастир “Св.Св. Петър и Павел” се намира на 7 км. югоизточно от село Долни Пасарел. Разположен е на малка тераса над вливането на потоко от Беларски дол с река Искър, в южното подножие на връх Голяма Равуля (с крепост Равулско кале). Мястото е едно от християнските места на вярата, местата свързани със Свети първовърховен апостол Петър и местата свързани със Свети първовърховен апостол Павел.

Манастирът вероятно е възникнал през XV век и първоначално е бил само параклис, като след време се развива в малък манастир. Запазен е само манастирският храм, от втората половина на XIX век, ако се съди по архитектурното оформление- характерно за този период и датировката на стенописите. Той е еднокорабна, едноапсидна, полувкопана в земята каменна постройка без преддверие и без купол, с размери около 7 x 15 м. и полуцилиндричен свод под двускатния покрив.
Отвън над вратата е имало строителният надпис, който сега не личи. Над него в ниша с тежка рамка и вълнист орнамент са изобразени патроните на храма Св.Св. Петър и Павел. От двете страни на вратата все още личат изписаните два лъва в хералдична поза, пазители на входа.

Въпреки, че Пасарелски манастир “Св.Св. Петър и Павел” е бил изоставен през 50-те години на XX век, колоритните стенописи вътре в храма са все още са сравнително запазени.
От възпоменателния надпис в олтарната апсида "1878 образописецъ Хр..... от Самоковъ" се установява, че стенописите в олтара са рисувани през 1878 г. от самоковския художник Христо Илиев. Негово дело са стенописите, изобразяващи Богородица Платитера и четиримата църковни отци литургисти
Друг надпис над входната врата на храма посочва, че през 1880 година двамата братя Михаил и Христо Благоеви (синове на художника Благой (Блаже) Дамянов) от село Тресонче, Дебърско (Македония), покриват със стенописи стените и свода на централното помещение. Тяхната живопис впечатлява с яркостта и свежестта на колорита и експресивността на рисунъка. Върху източната стена са представени светците Стефан и Роман Сладкопеец. Над тях от двете страни на олтара е сцената Благовещение, а най-горе в люнета е изобразен Св. Дух. Върху зенита на свода в четири кръгли медальона са поместени образите на Бог Саваот, Христос Вседържател, Новозаветна тройца и Йоан Кръстител. Върху стените е поместен регистъра на светците в цял ръст, а над тях върху раменете са свода са изобразени сцени от живота на Христос. Много интересна е сцената “Рождество Христово”, изографисана на южната стена на храма.
На западната стена, над входа, е сцената “Успение Богородично”. Под нея е изобразен ктиторски портрет на игумена Васил Иванов от Сопот, представен коленичил смирено и свел глава върху дясното си рамо с умоляващ поглед, устремен към свитък хартия, който държи в лявата си ръка. Това е единствения ктиторски портрет в българската религиозна живопис, в който фигурата на ктитора е представена в такава поза. Посланието от ктитора, което е изпусано на свитъка пред лицето му гласи: “Тебе молимся Владичицу сохрани манастиръ и народъ”. А над рисунката се чете: “Игуменъ отецъ Василиа Ивановъ от Сопотъ”.

Според легендата Пасарелски манастир “Св.Св. Петър и Павел” е бил опожарен през 1853г. на Гергьовден. Причина за опожаряването станала красива девойка от село Долни Пасарел, наречена Дойна. Местният турски управник Турхан бей видял Дойна докато танцувала на селското хоро. След като разбрал коя е, наредил на местния кръчмар да го заведе в нейната къща, за да преспи там. Вечерта кръчмарят завел бея в къщата, но Дойна вече била скрита в манастира. Беят много се ядосал и тръгнал с файтон към манастира. Няколко часа опитвали турците да влязат през високите манастирски порти, но никой не им отварил. Тогава Турхан бей наредил да се подпали манастира и да се изгори до основи. Манастирът бил унищожен, но след 10 години, през 1863г. бил възстановен.

Преди построяването на язовир Искър през 1950 г., всяка година на храмовия празник Петровден, ( 29 юни ), манастирът организирал голям събор и курбан за селяните от Шишмановци, Горни и Долни Пасарел. Днес от трите села е останало само село Долни Пасарел, а другите две села са залети от  водите на язовира. По първоначални проекти стената на язовир "Искър" трябвало да бъде в непосредствена близост до манастира и едно от работните имена на язовира било "Св.Петър". След пострияване на язовира и изоставяне на стария път, постепенно запустява и манастира.
През 2000 г.  няколко души започват да се грижат за съхранението и възстановяването на мястото и учредяват църковно настоятелство. На 29 юни 2003 г. храмът е осветен отново.
Пасарелски манастир “Св.Св. Петър и Павел”  е обявен е за паметник на архитектурата и изобразителното изкуство от национално значение.

До Пасарелски манастир “Св.Св. Петър и Павел” се достига по стария път за град Самоков по долината на река Искър, използван до построяването на язовир Искър. Идвайки от град София, на около 2 км. след село Долни Пасарел има отбивка с малка табелка в ляво към стария път (gps координати: N 42.5350915, E 23.5204545). Ако сте с ниска кола, тук можете да потърсите място за паркиране. Пътят върви по левия (западен) бряг на река Искър и не е поддържан, но може да се ползва. Манастирът се намира на десния бряг на реката на около 5 километра след отклонението (около час приятна и сенчеста разходка пеша по равен терен). Там в ляво се отделя черен път, който след около 50 м., пресича реката през брод (има и пешеходно мостче) и достига до манастира. Основният път продължава към подножието на язовирната стена.
При малко вода в реката през брода могат да преминават и по-ниски коли. Но най-добре е колите да се оставят на поляната малко преди брода.
До село Долни Пасарел може да се пътува и за около час с редовна градска автобусна линия от град София. От площада на селото се върви срещу течението на река Искър, като в края на селото по пешеходен мост се минава на левия бряг на реката. Върви се по черни пътища и пътеки край брега на реката и покрай селски ниви докато се достигне гореописаната отбивка по стария път.
Целият маршрут от град София до Пасарелски манастир “Св.Св. Петър и Павел” е много удобен и подходящ и за изминаване и с велосипед- терена е равнинен. Все пак вземете под внимание, че до село Долни Пасарел (около 30 км) ще се кара и сред автомобилно движение.
По цялото трасе на маршрута след отбивката от главния път има туристическа маркировка- една синя между две бели ивици.

При Пасарелски манастир “Св.Св. Петър и Павел” няма питейна вода, така че трябва да сте запасени! Има изградени масички, пейки и заслон, както и места за палене на огън. В околностите на манастира растат много черен бъз, люляк, както и всякакви билки. Мястото е достъпно през всички сезони.

 
  • Интернет: Не
 

Култура

Спорт

Спец. туризъм

Маршрути

Храна

Настаняване

Календар

Начална дата на събитието: 29.06.2024
Крайна дата на събитието: 29.06.2024
  Повторяемост на събитието всяка година
 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6001
Брой селища: 21600
Брой снимки: 17055
Брой видеоклипове: 161
Брой коментари: 67
Брой запитвания: 2629
Регистрирани потребители: 364

Реклама