Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Северен централен
  • Област: Велико Търново
  • Община: Велико Търново
  • Селище: гр. Велико Търново
  • GPS: N 43.084387 E 25.639047
 
  • Година на създаване/откриване на обекта: 2016
  • Ориентировачна надморска височина: 200 м.
  • Вид достъп: Автомобилен, асфалт. Най-добре пеша
  • Паркинг: В околните улици. Платена зона
 
 

Експозицията  „Златните и сребърни монети на Княжество България и Третото българско царство”, открита на 18 март 2016 г. в Хан Хаджи Николи в град Велико Търново представя уникална частна сбирка от български монети, сечени и пуснати в обръщение в периода от 1882 г. до 1937 г. 

Георги Владов, председател на УС на фондация „Търново” разказва, че най-голямата позната досега колекция, събирана в продължение на години по цял свят от живеещия в САЩ българин-родолюбец Деян Спиридонов, показва над 6000 монети. Идеята на собственика на колекцията, както и на братя Владови, организатори на експозицията чрез фондация „Търново”, е да се покажат процесите и явленията в паричния живот на младата българска държава. А те са динамични, тъй като по това време в резултат на различни обстоятелства – печалбарство, търговия, войни и др., българските сребърни и златни монети в продължение на десетилетия са разпродавани, претопявани, унищожавани. 

Но собствената парична единица наред със знамето, герба и химна са символите на националния суверенитет и идентичност. И богатата сбирка от български монети, достигнали страни от Австралия до Канада, от Англия до Индия, от Русия до Япония , предоставена на вниманието на посетителите в Хан Хаджи Николи в град Велико Търново е повод за гордост и самочувствие за всеки българин. 

В колекцията златните монети привличат най-силно вниманието на зрителите.
Още по-интересна обаче е монетата от 50 стотинки, една от малкото оцелели от годишната емисия през 1916 г. Тази емисия е последната в представения в изложбата хронологически период, в която се секат сребърни и златни 1 лев и 2 лева, а БНБ ги задържа от обръщение до 1918 г., когато в резултат на войните и Ньойския договор, страната ни трябва да изплаща репарации на съседни държави. Правителството е принудено да изтегли всички отпечатани монети от сребро, да ги претопи и да предаде благородния метал като обезщетение на Сърбия и Гърция. От емисията 1916 г. са оцелели 7-8 монети и това е обстоятелството, което ги прави обект на непрекъснати опити за фалшификации. 

Към представянето на тази ценна и сериозна експозиция пред широка публика организаторите от фондация „Търново” са подходили находчиво и нетрадиционно, което я прави още по-любопитна за посетителите.
Вместо обичайните лупи за разглеждане на детайлите на монетите във витрините са поставени везни, които показват количествено отношението и равностойността на българския лев спрямо другите европейски валути в периода между 1882 г. и 1937 г. В информационни табла е поднесена много подробна информация както за съдържанието на благородните метали във всяка една емисия, така и за икономическата история на страната, свързана с управлението на княз Ал. Батенберг, цар Фердинанд Сакскобурготски и цар Борис ІІІ.

С отзивчивото съдействие на Регионалния исторически музей в град Велико Търново и етнографската сбирка „Маслянкови и синове” в село Самоводене историята на българския лев е представена сред обстановка, предмети, аксесоари, характерни за съответната епоха. 
Куратори на експозицията са д-р Миглена Петкова и Катя Митова-Ганева - главни уредници на Регионалния исторически музей.
Атрактивен и полезен за посетителите на нумизматичната изложба в Хан Хаджи Николи е и аудиогидът на български и английски език.

Зората на българския лев

Доц.д-р Константин Дочев от великотърновския филиал на Археологическия институт с музей към БАН, консултант на експозицията „Златните и сребърни монети на Княжество България и Третото българско царство” припомня, че избранниците от Първото обикновено народно събрание, заседавало през 1879 г. взимат решение Княжество България да се присъедини към Латинския (Европейски) монетарен съюз (учреден по инициатива на Франция с цел координиране на валутната политика на няколко европейски страни – Франция, Белгия, Италия и Швейцария, и обединяване на валутите им в обща такава, която да се използва във всички страни-участнички в съюза).

На 27 май 1880 г. в Княжество България се създава закон за правото на сечене на монети, с който се създава националната парична единица на държавата.
Година по-късно се секат първите медно-никелови монети, през 1882 г. – сребърни, а през 1883 г. се появяват и златните.
В същото време присъединяването на Княжество България към Латинския монетарен съюз и приемането на наполеона като общовалидна западна валута позволява развитие на търговията, пътувания и образование на българите в страните от съюза. 

Българските монети по това време са забележително авторитетни със съотношението си между злато и сребро, което за сребърните монети е 835/1000, при златните 900/1000. Сечени са първоначално в Бирмингам, по-късно в Санкт Петербург, а след това в Австро-Унгария. Гравьорите са французи и австрийци, но умело изобразяват върху монетите символи от българската история. Най-разпространени са християнския кръст в различните му варианти, лъвът като символ на могъщество и сила, розата (по времето на управлението на цар Борис ІІІ), графично изображение на българския трибагреник. 

Коя е най- красивата монета в тази уникална нумизматична сбирка – се питат навярно мнозина. Георги Владов е категоричен, че: „Всеки един екземпляр в експозицията „Златните и сребърни монети на Княжество България и Третото българско царство” като дизайн е произведение на изкуството”

Знаете ли, че:

- Не съществува българска дума за „пари” – това наименование е  взаимствано от турската дума  para, която произлиза от персийската pâre.

- Думата „монета” има латински произход и идва от прозвището на една от най-важните богини в римския пантеон – Юнона Монета - "даваща правилни съвети, предпазваща".
Юнона е богиня на брака, съпружеската любов, покровителка на омъжените жени, помагачка на бременните и родилките, покровителка на Рим и римската държава. Еквивалент на гръцката богиня Хера.
Край храма на Юнона на Капитолийския хълм е заработил първият монетен двор. Първоначално хората прехвърлили прозвището на богинята и върху самата работилница – тя станала "дворът на Монета" или "монетен двор", а по-късно малките метални късчета, които се сечали и обработвали  там, добили наименованието „монети”.

- Номизма (от латински numisma, на гръцки nómisma — монета) – според специалисти в нумизматиката това е по-правилния термин за платежните средства.

 
  • Адрес: град Велико Търново, ул. „Георги Сава Раковски” 19 (Самоводска чаршия)
  • Интернет: Не
  • web: http://www.hanhadjinikoli.com
  • Е-поща: office@hanhadjinikoli.com
  • Телефон: +35962651291
  • Факс: +35962650250
  • GSM: +359879066455
 

Култура

Спец. туризъм

Цена за практикуване и други такси :
Цените на билетите за вход:
Индивидуален билет - 6 лв/човек;
Семеен билет (с до 3 деца) - 10 лв/семейство;
Група (най-малко 10 души.) - 3 лв/човек;
За деца, ученици и пенсионери - 2 лв/човек;
Аудиогид (BG/EN) - 3 лв

Период на практикуване :
Работното време от вторник до неделя между 10:00 и 19:00 ч.
Почивен ден - понеделник.

Новини

Дата на новината: 19.04.2016

Календар

Начална дата на събитието: 18.03.2016
Крайна дата на събитието: 28.02.2017
 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6003
Брой селища: 21600
Брой снимки: 16960
Брой видеоклипове: 163
Брой коментари: 65
Брой запитвания: 1308
Регистрирани потребители: 293

Реклама