Името на крепостта "Баба Вида" е свързано с легендата за един български болярин. Той имал обширни владения от Карпатите до Стара планина. След неговата смърт трите му дъщери – Вида, Кула и Гъмза – разделили владенията на своя баща. Двете по-малки сестри – Кула и Гъмза – се омъжили прибързано. Съпрузите им с лека ръка пропилели бащиното наследство. Най-голямата сестра – Вида – останала сама за цял живот. Под нейно ръководство бил изграден замък, в който тя доживяла до дълбока старост, като успешно отбранявала своите поданици и земи от чужди нападения. В знак на благодарност след смъртта й хората от този край дали на замъка нейното име – “Баба Вида” или “Бабини Видини кули”.

Крепостта „Баба Вида” е национален паметник на културата (1964 г.), единственият изцяло запазен средновековен замък и един от Националните обекти на България. С печата от него можете да заверите и своя "Дневник на моите странствания". 

Издига се на брега на река Дунав в североизточната част на град Видин. На това място, доминиращо над околните низини, са съсредоточени още от древността крепостните съоръжения "Калето" на града. Устояла на не едно вражеско нападение, крепостта е достроявана и разширявана неколкократно. Обособяват се различни строителни периоди: античен – I–IV в., български – Х–ХIV в., османски – XV–XIX в. Реставрационната дейност е от ХХ в.

Строежът на крепостта "Баба Вида" започва през втората половина на X в. върху останките на античната крепост Бонония. Заедно със заобикалящия я ров заема площ от 9,5 дка. Крепостта има форма, близка до квадрат, ориентиран с ъглите си по световните посоки, със страна около 70 м. Изградена е от две стени – вътрешната е висока, състои се от 9 кули – 4 ъглови и 5 странични, докато външната е по-ниска, свързана с 2 кули. Стените са построени от тухли и камъни (ломен камък), споени с хоросан. До известна степен строителството е и декоративно – съществуват запазени и до днес тухлени пояси, слепи аркирани ниши, различни геометрични фигури. Между двете стени се образува външен двор. Заградената от вътрешната стена площ е застроена с прикрепени към нея засводени помещения, които обкръжават малък вътрешен двор. Това е жилищната част на замъка, където се намирали и покоите на владетеля. Помещенията са разположени на два етажа. Достъпът до горната тераса е осигурен с вити стълби и една рампа за изтегляне на оръдия, както и чрез дървени стълби в някои от кулите. Замъкът крепост е достъпен само от север, където се намира входната кула. В миналото към нея над рова, запълван с вода от р. Дунав, се е минавало по дървен подвижен мост (сега каменен). Открити са и останки от параклис от XIII–XIV в.

Почти през цялото време на Второто българско царство Видинската крепост е най-важното укрепление в Северозападна България. Най-голямо разширение то получава по времето на цар Иван Срацимир. През този период са построени значителен брой вътрешни стени и кули. Именно тогава крепостта добива вид, близък до този, който има и днес. Тук са живели преди това бдинските феодали княз Шишман и неговият син деспот Михаил Шишман. За нуждите на тези владетели е имало няколкоетажни жилищни сгради, стопански помещения и църква, на чието място са сегашните помещения около вътрешния двор на замъка.

Битуват много градски легенди за подземни тунели свързващи крепостта с външния свят, в т.ч. се говори и за тунел под река Дунав към румънския бряг. Факт е, че голяма част от основите на крепостта и нейните околности все още не са проучвани от археолозите.

Крепостта “Баба Вида” продължава да играе роля в отбраната на града и през османското владичество.
През 1461 г. султанът на Османската империя Мехмед II Завоевателя наредил на управителя на Видин Хамза паша да скрои клопка на Влад III Цепеш (известен като Дракула), за да го плени или убие. Не се знае с какви послания Хамза паша изпраща при влашкия княз мъж с име Томас Катаволинос, за да го примами да премине река Дунав. Някак си обаче Дракула узнава за клопката и успява да хване и Катаволинос, и Хамза паша. После следва кървавият му поход между Видин и Никопол и набиването на кол на десетки хиляди.

В края на XVII и началото на XVIII в. едновременно с изграждането на османското Кале тя е превърната в цитадела на новата крепост. Появата на огнестрелното оръжие поставя нови изисквания към този род съоръжения. Дострояват се още един ред помещения около вътрешния двор. Средновековните бойници са запълнени с каменен градеж, а зъберите са оформени с нови тесни отвори за стрелба.
Строежът на осмоъгълната кула към р. Дунав и на два контрафорса се приписва на австрийците, които през 1689 г. завладяват Видин за известно време.

От втората половина на XVIII в. до 1945 г. крепостта се използва предимно за склад на бойни припаси и за затвор. Стените на две от помещенията в североизточната част на вътрешния двор са покрити с врязани черти и знаци – рабоши. С тях безименни затворници са отброявали дните, прекарани тук. В една ниша е останала бесилката на затвора.
Естественият декор на средновековния замък е признат за незаменим от мнозина именити кинематографисти като Анджей Вайда, Донатас Банионис, Золтан Варкони. В „Баба Вида” са снимани епизоди от популярните български филми „Сватбите на Йоан Асен”, „Боянският майстор”, „Князът”, „Мера според мера”. В подземията, наподобяващи гръцки зандан, са снимани и кадри от серийния филм „Капитан Петко войвода”.

Крепостта “Баба Вида” е сцена на летния театър на Видин (350 места), където се провеждат традиционните Видински театрални дни.

Пред крепостта се намира крепостна порта Топ капия- една от крепостните врати на крепостните съоръжения "Калето". А между крепостта и река Дунав е изграден плажът на града.

В близост до крепостта има скрит и геокеш- карта на всички геокешове в околността.

Всеки откривател на геокеша, който регистрира и тук откриването му със снимка от посланието, което е оставил в дневника ще получи удвоен брой бонус точки. Първият откривател на геокеша, както и всеки открил го по време на "Предложение на седмицата", който регистрира откриването му и тук със снимка на собственото си послание в дневника му ще получи от Странник полагащия се брой бонус точки умножен по пет.

Странник подкрепя постоянната екологична инициатива на световната геокешинг общност Cache In Trash Out и призовава: не замърсявайте мястото и отнесете със себе си всички боклуци, които направите или заварите там - нека и други след вас му се наслаждават!