Мавзолей-костница Матей Преображенски - Миткалото
Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Северен централен
  • Област: Велико Търново
  • Община: Велико Търново
  • Селище: с. Ново село
  • в околностите на с. Ново село
  • GPS: N 43.086240 E 25.370767
 
  • Ориентировачна надморска височина: 350 м.
  • Вид достъп: Автомобилен, асфалт
  • Паркинг: Паркинг в отбивка до пътя
 
 

Geocachingpistolet i kamaOrden za hrabrostМавзолей-костница Матей Преображенски - Миткалото се намира в източната част на Ново село на излизане по пътя от Севлиево за Велико Търново. На мавзолея са вградени и паметни плочи с имената на загиналите за България през войните хора от Ново село.

Мястото е един от Паметниците на борбите за национално освобождение на България, както и един от Паметниците на Българската войнска слава.

Около мавзолея е оформен сенчест парк за отмора. От тонколоните тихо звучи разказ за житието и делото на Матей Преображенски.
Костницата е проектирана от Леон Филипов. Над вратата е имало бюст от бронз на Матей Преображенски.

Отец Матей Преображенски — Миткалото (Моно Петров Сеизмонов), наричан от народа още Очматей или Очката, е български възрожденец, монах, просветител и националреволюционер. Член на Вътрешната революционна организация. Приятел и довереник на Васил Левски. Прякорът му — Миткалото — идва от глагола „миткам“, означаващ „скитам“.
Роден през октомври 1828 г. в село Ново село, Великотърновско. Има двама братя и една сестра, които умират в ранна възраст.
На деветгодишна възраст остава сирак. Учи занаята терзийство в Дряновския манастир. През 1846 г. постъпва като послушник в същия манастир, а през 1848г. е подстриган за монах в Преображенския манастир. Скиталчествата му започват през 1851 г., когато за пръв път посещава манастирите в Света гора Атонска. След едногодишен престой се връща в България, посещава Варна и Тулча, великотърновския манастир „Света Троица“ и Троянския манастир. През 1856 г. отново е в Атон, където остава до 1861 г. По време на престоя си там чете усърдно книгите в библиотеката. Проявява интерес към механиката и се опитва да построи пясъчна мелница и вечен двигател на брега на Бяло море.
Манастирските братя не са по нрава на Отец Матей с тяхното невежество и нечистоплътност, затова след разправия с тях напуска светата обител и избягва с лодка до остров Тасос. Пътува до Цариград, Йерусалим, Русия, Бесарабия и Влашко.
През 1862 г. оставя расото и постъпва в Първата българска легия. През следващата година предвожда малка чета, с която влиза в Западна България и води люто сражение с турски отряд край Разбоишки манастир.
През 1863 г. Отец Матей се заема активно с обществена дейност. Тогава той облича отново расото и започва да пътува из великотърновския край като книжар и проповедник. Разпространява жития на светци и други християнски книги, но между тях и различни произведения, имащи за цел да разбудят българското самосъзнание, като „История славяноболгарская“, „О Асену Перваго“ и други. Активно подпомага местното население в различни културни мероприятия: назначава селски учители, строи читалища, поставя театрални пиеси, организира земеделски сдружения, издава собствени книги и др.
Бил е вещ познавач на билки и лекувал болежки. При различни болестни състояния, когато болестта е превалила, той препоръчва за възстановяване и засилване на организма пилешка чорбица. Споменава се, че е приготвял и много вкусна чорба от листа на липа.
През 1869 г. съпровожда Васил Левски при обиколката му из Великотърновско и Пловдив, Стара Загора, Карлово и други градове и села в Южна България. Благодарение на дългите взаимоотношения на Отец Матей с местните хора, двамата успяват бързо да организират Частни революционни комитети. Оттук насетне Отец Матей се заема усърдно с освободителното дело, пренася тайната поща, придружава Левски и Ангел Кънчев при обиколките им из България, пренася оръжие и въобще отдава цялата си енергия за комитетската организация. В родното си Ново село строи Комитетски хан, който да се използва от съзаклятниците на революционното дело. По негова идея оръжеен майстор разработва два нови модела пушки. След смъртта на Левски през 1873 г. Отец Матей е един от хората, които не губят надежда и продължават организацията на освободителното движение.
Отец Матей Преображенски умира от ухобол в родното си Ново село, в построения с негови усилия Комитетски хан през 1875 г., на 47-годишна възраст, без да дочака да види резултата от неуморните си усилия. На погребението му се събират много негови съмишленици от великотърновския край.

От Матей Преображенски са останали много умни думи актуални и днес:
- "Изпълнявай само писмени нареждания, защото нечистивците се отмятат"
- "Тя, науката, не е крива. Защото който прави ножове не е убиец, а който ги употребява за убийство – той е убиец"

В околностите на мавзолея е скрит Геокеш The Old Memorial (GC26YEA).

Всеки откривател на геокеша, който регистрира и тук откриването им със снимка от посланието, което е оставил в тефтерчето ще получи удвоен брой бонус точки. Първият откривател на геокеша, както и всеки открил го по време на "Предложение на седмицата", който регистрира откриването му и тук със снимка на собственото си послание в дневника му ще получи от Странник полагащия се брой бонус точки умножен по пет.

CITOСтранник подкрепя постоянната екологична инициатива на световната геокешинг общност Cache In Trash Out и призовава: не замърсявайте мястото и отнесете със себе си всички боклуци, които направите или заварите там - нека и други след вас му се наслаждават!

 
 
Филмова импресия "Матей Преображенски - съвременникът..."



 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6001
Брой селища: 21600
Брой снимки: 17055
Брой видеоклипове: 161
Брой коментари: 67
Брой запитвания: 2643
Регистрирани потребители: 367

Реклама