Стамболов мост
Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Северен централен
  • Област: Велико Търново
  • Община: Велико Търново
  • Селище: гр. Велико Търново
  • GPS: N 43.081759 E 25.637215
 
  • Година на създаване/откриване на обекта: 1892г
  • Ориентировачна надморска височина: 160 м.
  • Вид достъп: Автомобилен, асфалт
  • Паркинг: В околните улици. Платена зона
 
 

Стамболовият мост в град Велико Търново свързва сегашната централната част на града с хълма Света гора в посока местността Боруна към сегашните Художествена галерия и паметника на Асеневци. От него се разкрива чудесна гледка към старата част на Велико Търново.
Строежът на съоръжението е започнат през 1892г., за да съкрати пътя между града, бъдещата ЖП гара и Великотърновския университет. ЖП линията през града е пусната през 1900г. и без този мост пътят до ЖП гарата бил много дълъг. Има спорове относно годината на пускането на моста в експлоатация - 1899; 1900; 1904. Преди години по него са преминавали стотици леки и товарни автомобили и автобуси. През 70-те години на XX век по него бил концентриран основният трафик в посока към новоизградения Великотърновски университет.

Проектант на връхната мостова конструкция е италианския архитект Джовани Мусути (проектант и на Паметника на обесените), работещ по това време в града. Носещата конструкция на моста е от стомана. Всъщност това е железопътен мост, пригоден за пътен от Държавни железници. Изпълнител на проекта е австрийската фирма за метални леярски изделия "Рудолф Филип Вагнер", специализирала се в строежа на метални конструкции и леярски изделия. Същата фирма, в съдружие с фирма от Грац, доставят части и отливки за софийските Лъвов и Орлов мост и Желязната църква в Цариград.
Мостът е първата крупна проява на модерното европейско мостостроене у нас, а като свободно висяща безподпорна конструкция е сред първите на Балканите. Битува информация, че инициатор за построяването на моста е Стефан Стамболов и в негова чест след смъртта му мостът е наречен на негово име. Всъщност според информация от Регионален исторически музей, моста няма нищо общо със Ст. Стамболов като идея или реализация.

Стамболовият мост е построен от отделни елементи, които са доставени от чужбина и сглобени на място. Първоначално било издигнато дървено скеле изработено от търновския майстор-строител Стоян Герганов, за да поддържа отделните части на моста. Всеки един от елементите на конструкцията бил повдиган със специална техника до неговото място, където е закрепван за останалите с метални нитове. За да се обработват по-лесно нитовете, майсторите са поддържали няколко огнища на самото дървено скеле, където са загрявали метала. Работата не била никак лека, работещите там постоянно били под постоянната заплаха от нещастни случаи.
Един от най-жестоките инциденти по време на монтажа се случил дни преди конструкцията да бъде завършена. Докато монтирали последната метална дъга на моста, нещо се объркало и тежащият няколко тона метален елемент полетял към реката. Работниците успели да се хванат кой за каквото може и така се спасили, докато гледали от 30 метра височина как парчета се сгромолясват на дъното на Янтра. Строежът трябвало да спре, защото нямало техника, с която да го изтеглят обратно. Единственият изход бил да поръчат нов елемент от чужбина. Докато той пристигне във Велико Търново, мостът, заплашително стоял с единият си край във въздуха.
След като от австрийската фирма изпълнител сигнализират, че мостът вече е извън гаранция, движението на коли по него е забранено. Забранено е и струпването на много хора върху моста.

Стамболовият мост е печално известен с ритуланите самоубийства от него. Нещастно влюбени или отчаяни хора скачат от фаталната средна топка на парапета в 37 метровата бездна под него към река Янтра. Първият такъв случай е около 50-те години на XX век и до сега са известни близо 20 случая, в т.ч и в последните години.
От същото място скачат с бънджи и търсачите на силни усещания.

Внушителната арка на моста в миналото е привличала и други смели търсачи на силни усещания като офицерът-пилот Петко Попганчев. На 24 май 1932г. със своя самолет, биплан ДАР-1А борд B-BIKR се спуска от южна страна на моста в долината на река Янтра и прелита под моста в посока към стръмния отсрещен бряг. По случай празника на светците Кирил и Методий из града и по моста има много хора, които бурно приветстват майсторското му изпълнение.
Самолетът ДАР-1А има разпереност на крилете 8,90м, затова отворът на моста от над 40м не е проблем за прелитането. Височината над водата също е предостатъчна – цели 37м. Но прелитайки под арката на моста, пред пилота се издига високият градски бряг на реката, до който има само 170м! ДАР-1А е с двигател Walter Wega с мощност едва 85к.с. Но въздушният ас не разчита само на мощността. По собствените му разкази, се е спуснал в реката с леко пикиране, набирайки достатъчна скорост, за да може след това да я трансформира във височина, изпълнявайки десен боен завой и да излезе високо над стръмните брегове на реката. Като с това предизвиква луд възторг у наблюдавалите уникалното изпълнение търновци.
След като прелита под моста, прави няколко кръга "за овации" над града и каца на поляна под връх Картала, откъдето се вижда целия град. Мълвата от онова време разказва и, че това изпълнение било нестандартно обяснение в любов към красива местна девойка.

Петко Попганчев е роден е на 21 август 1905г. в Сухиндол, Великотърновско. През 1925г. завършва Аеропланното училище. През 1939г. завършва аероинженерство. Началник на конструкторската служба в Държавна аеропланна работилница (ДАР) Божурище. Летец-изпитател. Изключителен въздушен акробат. Освен прелитането под Стамболовия мост има и още няколко лични рекорди - през 1933г. прави 127 свързани лупинга със самолет ДАР-1А, гръбен полет в продължение на 33 мин. с Focke-Wulf FW-44, 135 свързани лупинга с Avia B-122.
След 1933г. Попганчев заминава за Берлин, за да следва авиоинженерство. Тук участва в учебен бой с най-добрия пилот на Третия Райх. В небето над Берлин нашият ас шашва немеца. Барографите и фотокартечниците отчитат 120 срещу 12 попадения за българина. За да скрият резила си, немците разменят резултатите. Фалшификацията е огласена на почерпката в местното казино. Като научава резултата, Петко се приближава до ариеца и му лепва силен шамар. Той е първият български летец, извършил сляпо летене (1933г., Германия).
През зимата на 1945г. нашият ас се вдига на изпитателен полет със самолет ДАР-9. Колелата са заменени със ски, защото снегът е дълбок. Във въздуха Петко вижда, че долу хора от екипа размахват едната ска. Той запазва самообладание, минава ниско над пистата и хвърля бележка. "Кой плъзгач се е откачил?", пита летецът. "Десният", пишат върху снега колегите му. Тогава авиаторът накланя машината наляво и плавно се приземява на една ска.
На 10 юни 1948г. полковник Петко Попганчев провежда първия изпитателен полет на прототипа Лаз-7, една отлична учебна машина. Изпълнява всички фигури от висшия пилотаж сам и с човек в първа кабина. Дава най- добра оценка за създадения от инж. Цветан Лазаров и неговия екип самолет.
През 1959 година, вече пенсионер, Петко Попганчев става първия републикански шампион по висш пилотаж и фигурно летене с моторен самолет на републиканския шампионат, организиран от Центален аероклуб и аероклубовете в страната. От 1964г. той е единственият носител на званието "Заслужил майстор на спорта по моторно летене". През 1968г. за изключителни заслуги във въздушния спорт е награден с диплом "Пол Тисандие" - най-високото отличие на Международната федерация по въздухоплаване. Носител е и на орден "Народен орден на труда"-сребърен и два ордена "Червено знаме".
Петко Попганчев умира на 8 март 1983г.

В чест на 80 годишнината и за напомняне за майсторското прелитане под моста, в края на 2012г, между Стамболовия мост и старата част на града, във въздуха беше монтирана арт-инсталация от коприна и въжета, озаглавена "Самолет ДАР-1" и представляваща макет на прелитащия самолет. Арт-инсталацията е дело на художниците Любен Костов, Иван Узунов и Магдалина Чолакова.

Сега Стамболовият мост е любимо място на тийнейджърите. Всяко лято вечер той се превръща в писта за състезание на скейтъри, ролери и кънкьори. Мостът е предпочитано романтично място и на много влюбени двойки.
Красивата гледка към разположените амфитеатрално къщи на Стария град пък го превръщат в често посещаван от българи и чужденци туристически обект.

 
  • Интернет: Не
 
 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6004
Брой селища: 21600
Брой снимки: 16983
Брой видеоклипове: 163
Брой коментари: 67
Брой запитвания: 1324
Регистрирани потребители: 295

Реклама