ХАРЕСАН ОТ СТРАННИК
Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Южен централен
  • Област: Пловдив
  • Община: Лъки
  • Селище: с. Югово
  • в околностите на с. Югово
  • GPS: N 41.882644 E 24.801276
 
  • Ориентировачна надморска височина: 750 м.
  • Вид достъп: Автомобилен, асфалт
  • Паркинг: Трудничко в тесните улици на селото
 
 

VseStranni pateshestvia

Днес ВсеСтранници се отправяме на проучвателна обиколка към село Югово. Ако сте ходили към Кръстова гора, вероятно сте минали през това китно родопско село, полегнало на югоизточен склон. Вероятно дори не сте се опитали да спрете на тясната главна улица. И много сте пропуснали.

За посещението сме правокирани и от изследванията в района на Асоциация „Онгъл“ и разказите на д-р Росен Малчев и доц.д-р Константин Рангочев.

Югово е малко родопско село, което принадлежи към историко-географската област Източен Рупчос. Намира се в девствена гънка на планината, в дефилето на Юговска река, на 23 км. южно от Асеновград .
Югово е и единственото старо християнско селище в региона. То запазва своята вяра и по време на масовото религиозно насилие през турското робство. Важна причина за това е и традиционния дюлгерски поминък на юговци – високо уважаван и ценен занаят в Османската империя. Майсторството на местните строители (мещри) е известно в много посоки, а може да се види и до сега.

Есенният ден е къс и затова се концентрираме в общи линии в пределите на селото и близките му околности.
На влизане в селото се минава край самотно стърчаща край пътя скала с малък кръст отгоре. Известна е като Плачи камък – някога майките и девойките дотам са изпращали със сълзи на очи своите синове и любими, заминаващи в казармата.

Параклисите започват още с влизането в селото - в него и в околностите му общият им брой е 18 и винаги са отворени за поклонници. Повечето от тях са изградени върху по-древни крайпътни светилища.

В началото на Югово, където пътят влиза в селото, е параклис „Свети Архангел Михаил“. При него, макар и трудно, се различават следите от древен градеж – вероятно част от малка пътна станция или стражева кула по пътя (Друма) навътре в планината. На това място случайно е открито и погребение на войн, положен в добре изграден от камъни цистов гроб.

Югозападно от селото се извисява връх с романтичното наименование Боже име. Той е с надморска височина около 1480 м. и е на главното било на Радюва планина, по което е минавал стария римски път - Друма.  
Археологически разкопки показват, че на върха е имало тракийско светилище, а по-късно и раннохристиянска църква, която отдавна е разрушена. Между старите основи днес се издига огромно вековно борово дърво. Хората вярват, че кората му има чудодейни свойства – помага при безсъние и кошмари, ако я сложиш под възглавницата си. Там сега е изграден параклис „Свети Пантелей“. Нямаме време за изкачване до върха, затова само проучваме подходите и оставяме този обход за по-дългите пролетно-летни дни.

Ощ с пристигането си в Югово се отправяме към параклис „Свети Свети Петър и Павел“ от другата страна на селото. Малко след него започва слизане по стръмна (рибарската) пътека към римския мост Горната киприя в дълбокия дол на Юговска река.

На връщане паркираме в селото на едно от малкото възможни места в подножието на храм „Света Троица“.
Пътят към него минава покрай паметника на загиналите във войните.
Храмът е заключен, но докато търсим гледни точки за снимки, от близката къща се показва мъж, който предлага да ни го отвори и покаже (видял ни е от прозореца, докато паркираме под къщата му). Оказва се, че това пазителят на храма със знаково име Апостол (по-късно рабрахме, че е и бивш кмет на селото). Някак естествено ни предлага честта и късмета да отключим храма. А той наистина е прекрасен! Построен е от местните дюлгери през 1840 г., а е стенописан е две години по-късно. Сградата е вкопана дълбоко в стръмния скат и влагата непоколебимо и разрушително пълзи по стените. Стенописите са опушени от свещите и никога не са реставрирани и консервирани.

След огледа, снимките и приятния разговор си пожелаваме здраве и късмет с бай Апостол и слизаме към параклис „Света Богородица“ зад кметството. Покрай него надолу към реката слиза трасето на античния римски път.
А точно зад параклиса е и Костницата – едно уникално съоръжение до старата част на селските гробища. Костницата е сакрален паметник от миналото. В нея, съобразно местните традиции, са препогребвани вторично костите на всички починали от селото до към 60-те години на XX век – и сега цялото дъно е покрито с дебел слой кости. Някои от тях са в интересни сандъци, по чиито надписи може да се съди и за търговските стоки, които са достигали до селото.
Още малко по-надолу по склона след Костницата попадаме на още един малък и вкопан в земята параклис, който също се казва „Света Богородица“. Всъщност това е първичният параклис с това име, който е и най-старият в селото. Но за удобство е изграден новия зад кметството.

Изкачваме се през гробищата към гробищния храм „Свети пророк Илия“, изграден през 1854 година.
Току на входа на гробищата се кипри нова табелка, упътваща по пътечка към параклис „Свети Никола“. А там ни чака поредната сърдечна среща с местните хора, изградили и поддържащи святото място – София и брат й Димитър, които заедно с техни приятели довършват две беседки и облагородяват околното пространство. Вече са привършили и ги сварваме на късен обяд край вкусна трапеза. Скарата ухае ароматно и домакините гостоприемно и настойчиво ни канят при тях. А ВсеСтранници обичаме да общуваме с местните хора и да научаваме истории от първа ръка. Между няколко хапки и наздравици, слушаме в захлас на чаровния местен диалект интригуващата легенда за змеят, живял в Змеева дупка, южно от връх Боже име, за еленът, който слизал сам да се принесе курбан на върха.
Разказват ни за местните свръхестествени същества – „здравичките“, които като цяло са добронамерени, но понякога и опасни. Те могат да лекуват болести, но и да ги предизвикват, да сбъдват желания, но и да наказват. Чуваме и част от тайния дюлгерски „мещренски" говор, с чиято помощ местните майстори общували необезпокоявани помежду си, и пазели тайните на занаята.
Късият ден неумолимо напредва, слънцето вече се е скрило зад билото на планината и някак изведнъж става студено. И въпреки безкрайно интересния разговор, трябва да тръгваме, искаме да видим още няколко места.
Разменяме си телефони, получаваме покана да навестим селото и параклиса отново за Никулден и с неохота си тръгваме с обещание скоро пак да им гостуваме.

Излизаме от селото и се спускаме по стръмния черен път към параклис „Свети Георги“, дълбоко в каньона на Юговска река. Той е още един от параклисите край добре забележимия античния римски път, вкопан в скалите. На стотина метра по-надолу е и римския мост над реката - Долната киприя. Вече на смрачаване успяваме да хванем последните кадри и бързаме да излезем от дола и да стигнем по стръмното до асфалта преди съвсем да се е стъмнило.

Един съвсем тематичен завършек на поредното прекрасно проучвателно пътуване на ВсеСтранници – утре ще преминем по Античния римски път между Асеновград и Бачково.

Още ВсеСтранно-опознавателни пътешествия ...

Заповядайте пак с пътешественическо-опознавателна група ВсеСтранници!

 
 

Маршрути

Новини

Дата на новината: 19.11.2016
 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6003
Брой селища: 21600
Брой снимки: 16875
Брой видеоклипове: 161
Брой коментари: 64
Брой запитвания: 1221
Регистрирани потребители: 285