Улица “Генерал Гурко” в град Велико Търново е една от най-живописните улици на възрожденския град, с много обновени стари къщи, строени през XVIII-XIX век. Те в привиден безпорядък са струпани една до друга, една върху друга, но в амфитеатралното си разположение, всички гледат към големите меандри на река Янтра, Боруна с паметника на Асеневци и Стамболов мост. Улицата е превъплъщение на романтиката и красотата на старото Търново. В западния край на улицата са една от старите кръчми на града Механа „Тихият кът” при паметника на Иван Панов Семерджиев, а в източния си край достига до Музей „Сарафкината къща” и паметника на Христо Иванов – Големия под храм „Св.Св. Константин и Елена”. С кратка разходка покрай останките на храм "Св.Спас" се достига до историческия Конак (Музей "Възраждане и Освободително движение") и Катедрален храм "Рождество Богородично". Следва кратко спускане до Архитектурно-исторически комплекс "Царевец".

На тази улица на 7 юли 1877 година тържествено е посрещнат генерал Гурко начело с руските войски, освободил стремително и Търново без нито една жертва. По спомени от онова време, отрядът на генерал Гурко бил посрещнат от благодарните търновци с много цветя, къщите били накичени с килими и черги, хората излезли пред къщите си и дори се качили по покривите за да приветстват освободителите. Търновското опълчение прави тържествен марш през града, а фелдмаршал генерал Гурко казва знаменателните думи: “Юнаци, бранете старата си столица, бранете своята държава!”. Улицата е и един от Паметниците на Руско-Турската Освободителна война.

Няма друго място в града, откъдето така добре да се разкрива удивителното сливане на природната даденост с архитектурната традиция. Тук и на Варуша са съхранени възрожденските традиции за красота и домашен уют. По прозорците на къщите са разположени кокетни саксии с мушкато, здравец, бръшлян, виещи се лозници са засадени на всяка педя свободна земя. Част от чара на улицата е тихия ромон на старите чешми и фенерите, които осветяват къщите и хората в тихите, спокойни вечери.

Отколешни пътешественици дори казвали, че само в Търново хората отглеждат магаретата си върху покривите– просто двора на горната къща, сякаш е кацнал върху покрива на долната.

Странниците, които са истински ценители на красивите гледки, често могат да бъдат видяни по улицата с фотоапарати в ръка. Не са малко и художниците, пресъздаващи възрожденското очарование на мястото.