Красимир Иванов, планински водач, Сдружение „Байкария”

Практиката е добър учител, но не достатъчен

Краси, утвърди ли се професията „Планински водач” в България? Какво сравнение можеш да  направиш между практикуването й у нас и в чужбина?

Голяма крачка е вписването на професията в официалния регистър, но това не  означава, обаче, че е утвърдена на пазара.
Все още липсват ясни правила на пазара и при наемането на  квалифицирани планински водачи. Липсват регулатори в защита на интересите на практикуващите професията, което дава възможност на работодателите да наемат неквалифицирани кадри срещу по малко пари. Това е продиктувано и от сезонността на професията и съответно от сравнително малкия брой квалифицирани и практикуващи я целогодишно.
Не съм чул за планински водач на трудов договор, в чужбина това е различно. Работил сьм  в САЩ и Англия, където трудовите отношения са ясно и недвусмислено регулирани.

Какви клиенти търсят най-често услугите на планинските водачи в България?

Това са предимно българските туристически агенции, предлагащи алтернативни програми в България и зад граница, на съответно чуждестранни и български клиенти. Това от само себе си води и до необходимостта планинския водач да владее отлично чуждестранен език. Все по-често планинските водачи се ангажират и в модерирането на  прояви в т.нар. тийм билдинг програми и корпоративни събития със спортен характер.

Съществува ли реална конкуренция у нас на този тип услуги?

Пазарът е малък и тясно профилиран. Повечето участници на пазара са с епизодично или сезонно участие.
Малко са планинските водачи, които разчитат на професията като основен източник на доходи. Това обуславя и ниските мотивация и качество на услугите, което понякога се предлагат. Не е възможно човек, който  практикува 2 - 3 месеца в годината да предложи професионално обслужване и отношение в професията си.
Конкуренция има, но тя е в опитите за достигане до крайния  клиент, отколкото между практикуващите професията.

Какво изискват клиентите и съизмеримо ли е с качеството на услугите, които получават?

Както и всяка друга професия и тук работата с хора води след себе си многобройни изисквания. Освен физическата подготовка и идеална спортна форма, планинският водач трябва да притежава куп други качества като комуникативност, умение да носи отговорност и да взима решения в екстремни ситуации, организационни умения, чувство за хумор, умение за съпреживяване и т.н. Смятам, че квалифицираните планински водачи, поне тези които аз познавам, могат да гарантират за качеството на предлаганите от тях услуги.

Как преценяваш подготовката на българските планински водачи? Има ли подходяща база и преподаватели за придобиване на тази професия у нас?

Ако трябва да обобщя, подготовката на българските планински водачи е съизмерима с действителността ни. Ние сме директно повлияни както от политическата, така и от културалната действителност, в която живеем. България, реално все още не съществува на туристическата карта на Европа, камо ли на световната. По някаква необяснима за мен причина българската РR машина или не съществува или мълчи. Тази година за първи път от десетилетия правителството направи опит за промяна в тази насока.
Ниското търсене води до ниско предлагане не само като обем, но и като качество. При едно раздвижване на пазара и интерес към България очаквам и съответното раздвижване и в обучителните центрове, и преподавателските редици.

От всеки любител на планините и природата може ли да стане планински водач? Кои са определящите качества?

Тук, естествено, ще трябва да отговоря отрицателно. Съществена е разликата между  интереса към природата и умението и желанието за превръщане на хобито в професия, както нерядко се случва това в нашите редици. Това е отговорна и трудна професия, свързана както с честите отсъствия от дома, така и с изразходването на големи количества физическа и психическа енергия. Не всеки е способен на това.

Какво правиш за повишаване на квалификацията си и усъвършенстването си в това поприще? Практиката достатъчен „учител” ли е или би преминал и квалификационен курс? Какъв трябва да е той, за да си струва времето и парите?

Практиката е добър учител, стига практикуващият да е организиран и да има отношение към работата си, да е  склонен към развитие и усъвършенстване. Но, достатъчно ли е ... предполагам това е индивидуален въпрос, на който моят отговор е не. Въпреки, че се уча ежедневно в практиката, по време на работа съм ангажиран и не винаги успявам да бъда „добър ученик“. Всеки индивидуално преценява в коя област има дефицити и полага усилия там. Професията на планинския водач е съвкупност от много годности и умения и не е възможно да има един унифициран курс, който да се погрижи за всичко.

Кои са „добрите клиенти”?

Добрите клиенти са мотивираните. Тези които имат предварително изградена представа за дестинацията, маршрута, физическата натовареност и са дошли точно за тази комбинация.

Какъв е най-честият или сериозен препъни камък в работата ти?

Работата на парче, без дългосрочна концепция за дейността, която извършваме. Липсата на мотивация и нежеланието да се полагат усилия за идеално обслужване на клиента от страна на местни доставчици на услуги – хотели, ресторанти, транспортни фирми ... Както в България, така и извън страната.

Разкажи за някои куриозни ситуации в практиката ти.

Първото, за което се сещам е клиент, който беше дошъл на пешеходна програма обут в  градски мокасини и безкрайно учуден от факта, че планинските пътеки са стръмни и осеяни с камъни.

Смяташ ли, че професията планински водач може да бъде за цял живот?

Не, определено. Тази професия изисква често отсъствие от дома и отдаденост, каквато един например семеен човек не би могъл да си позволи.
Аз засега успявам да балансирам между необходимостта ми да съм добър съпруг и баща и професионалист. Мисля, че това няма да е завинаги. Надявам се да успея да предам това, което зная, на хората след мен и да успея да ги мотивирам да се развиват в една нова за България  и не дотам позната, но и толкова интересна професия, тази на планинския водач.

Интервю на Бистра Попдимитрова