Храм
Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Северен централен
  • Област: Велико Търново
  • Община: Велико Търново
  • Селище: с. Дичин
  • GPS: N 43.215435 E 25.481801
 
  • Година на създаване/откриване на обекта: 1843
  • Ориентировачна надморска височина: 100 м.
  • Вид достъп: Автомобилен
  • Паркинг: По улиците на селото
 
 

Orden za hrabrostHristianskite mesta na vyarataSveta Petka

Храм "Света Параскева" в село Дичин е едно от християнските места на вярата и местата свързани със Света Петка Българска

Около 1820 година свещеник в село Дичин е Петко Станев Неновски. Той извършвал службата си в гробищата, които били на горния край на селото. В тях имало построена барака, изпълняваща функциите на църковна сграда. През зимата премествал богослуженията си в къщата си.
Около 1830 г. свещеник станал Тодор Мичков. Религиозните служби се извършвали във вкопана в земята къща, чийто покрив бил покрит с пръст- типична землянка. Носела името „Рашевска къщица”. Нейните собственици преди това ги сподирила чумата и тя останала безстопанствена. Общината я определила за общо ползване, за църковни нужди в случая.
От 1852 г. до 1870 г. свещеник е Васил Велчев, починал през 1875 г. По същото време (1865 г.) бил ръкоположен още един свещеник- Петко Поптодоров. Те си поделили божието стадо и всеки работел в своята махала. В 1870 г. поп Петко напуснал село Дичин и се заселил в Горна Оряховица.
Най- популярният църковен служител бил Петър Драганов. Ръкоположен е за свещеник през 1875 г. и остава до 28.04.1876 г., когато потегля с група съселяни под знамето на поп Харитоновата чета. След него паството унаследил свещеник Стефан Попвасилев.
За построяването на храмовата сграда дичинци проявили хитрост пред властите, които по принцип не разрешавали църковно строителство. Как станало?
През 1840 г. богатият и влиятелен Исадъ ефенди от Търново решил да построи воденица в Дичин на брега на река Росица. Селяните му помогнали. Превозвали дървен материал и камъни, участвали в зидането. Доволен от помощта, поискал да се разплати. Старейшините на селото потърсили ходатайството му пред властите да си построят църква, така както правели навсякъде по българско. Исадъ ефенди се съгласил, като ги посъветвал да не заявяват, че ще строят църква, а „папаз еви”, т.е. „къща за попа”. Така и направили. Получили разрешението. Започнали строителството. Кой с каквото  и колкото можел помагал.
След три години я вдигнали. Вкопали я в земята. Над нея зидовете не превишавали два метра. Прикрили я с каменни плочи.
Настъпил тържественият момент. Било 14.10.1843 г. Дичинският храм „Света Параскева” бил осветен. Свещеник по това време е Тодор Мичков. За празника дошъл търновският митрополит Неофит Византиос. Неговото присъствие било синоним на продължаващото гръцко духовно потисничество. Тридесет години по- късно тук ще отслужи литургия друг представител на духовенството- Иларион Макариополски, но за утвърждаването на българската църковна самостоятелност. Заедно с него в службата участвали Василий Доростоло- Червенски и Иларион Церовски. Зад стените на църковната сграда е скътан гласът и на Антим I, който е свещенодействал тук при идването си през 1903 г.
В условията на османското владичество църквата също търпяла гнет. Идвал от цариградската гръцка патриаршия. Митрополитите били гърци. Българското християнско население, подкрепяйки своите духовни пастири, дружно подхванали борбата за независима църква. Първоначално тя се изразила в желанието за назначаване на български архиереи. Особено силно се разразила борбата в централната българска епархия- Търновската, към която принадлежало населението на Дичин. То присъединило волята си в кампанията по изгонването на Панарет Търновски (1838- 1840), един от най- недостойните и омразни представители на гръцкото висше духовенство, като искали да бъде заменен от Неофит Бозвели Хилендарски (1785-1848). Движението за църковно- национално самоопределяне не стихвало. Дошъл и онзи паметен 03.04.1860 г., когато Иларион Макариополски по най- категоричен начин отрекъл опекунството на гръцката патриаршия. Окончателната победа в борбата срещу чуждото духовно иго завършила на 28.02.1870 г. със създаването на отделна, самостоятелна българска църква- „Българска екзархия”. Оглавил я Антим I.
Най-характерното и най-типичното за храмът в село Дичин е, че около него се формира църковната община. Тя се нагърбила да урежда споровете между християнското население и съхраняването на официалните им документи, тъй като всички официални български държавни институции са унищожени. Създава се по такъв начин обликът на една относително самостоятелна и самоуправляваща се етническа и верска общност.
В общия процес на националноосвободителното и културно- просветно движение църквата взема дейно участие. За да преодолее въздействието на фанатичното мюсюлманство и постоянните асимилаторски опити, православната църква изпълнява функцията на проводник на традиционната вяра и обреди, а чрез тях на българското народностно съзнание и социално поведение. Явявала се неформален орган на самоуправлението на българската християнска община в село Дичин. Едновременно с това поддържала едно постоянно ниво на ангажираност с въпроса на общобългарското движение както за църковна, така и за национална самостоятелност.

Пред входа на храм "Света Параскева" все още са запазени останки от римско време.

В храма е обособено място и паметна плоча на участниците в Дряновското възстание и загиналите през 1912-1913 г. и 1915-1918 г. и мястото е един от Паметниците на Българската войнска слава.

Интересно явление се наблюдава пред входа на храма. На една от плочите се е самоизобразила Божията майка с младенеца. Това естествено може да се види само от вярващите. Според местните това е знак свисше за Божието благоволение към това място.

Част от иконите са реставрирани и създадени от иконописец Иван Мутафов.

Към момента няма свещенослужител, който да обслужва храма. При желание да посетите храма се обръщайте към отговорничката Таня.

Източник: Книга за село Дичин

 
  • Интернет: Не
 
 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6001
Брой селища: 21600
Брой снимки: 17055
Брой видеоклипове: 161
Брой коментари: 67
Брой запитвания: 2630
Регистрирани потребители: 364

Реклама