Българското население на село Крушево, макар и малобройно, през 1845 г. наброява само 42 семейства, а през 1873 г. – 43, има вече нарастващи духовни потребности. Не е случаен фактът, че имаме група от поклонници, които посещават възстановения Батошевски манастир през 1836 г. Това са: Цана, Рада, Боби, Цано, Стойко, Колю, Петър и Иван. По време на големи религиозни празници мъже и жени, пременени поемат за храма в град Севлиево.

Както местните свещеници, докато ги има, така и гостуващите от Долно Крушево и Севлиево, извършват всички религиозни ритуали на открито, най-често под клоните на кичести ябълки, сливи и други плодни дървета. Това състояние на нещата вече не удовлетворява духовните потребности на малобройната българска общност в селото.

Под благотворното влияние на християнската градска общност и започналите строежи на църковни храмове в околните села крушевци вземат решение да си построят собствен храм. С доброволен труд и средства от всички домакинства храмът е построен за времето от 1862 до 1863 г. Дървен материал е взет от горите на Ахмедаолу с негово разрешение, камъкът е от Йорданевото, а варта от Кайрака. Новопостроеният храм е открит през есента на 1863 г. и е наречен „Свети Арахангел”. Оттогава на деня на този светец е и сборът на селото. Мястото е едно от християнските места на вярата.

С общите усилия и средства на цялото население църковния храм се обзавежда сравнително добре за времето си. Закупени са 49 икони /от всяко домакинство по една/,  посветени на различни светци и дело по всяка вероятност на тревненските зографи. Всички са с надписи от кого са закупени и подарени на църквата. Открояват се две големи икони, високи около метър и широки около 80 см. На едната е нарисуван Исус Христос, на другата – Света Дева Мария държи малкия си син. В долния десен край надпис: „Нарисуваха братя Витанови”.

Кога е осветена църквата и кои свещеници служат в нея първоначално не е известно. Знае се, че крушевецът Бенчо Иванов Ненов, първоначално учител в местното килийно училище от 1867 г., след една година започва да свещенодейства. Около 1880 г. е сменен от Илия Кънев Хараланов, който също първоначално е учител.
През пролетта на 1938 г. в условията на остро противоборство се провеждат избори за църковни настоятели. Единият лагер от силно религиозни хора издига за свой лозунг необходимостта от построяването на нова църква, тъй като старата е малка и вече се руши, а другият – с атеистично настроени млади хора, смята, че обществената енергия трябва да се насочи към строеж на читалище, общински дом, здравен дом. След ожесточена агитация първата група спечелва две места, а втората – три.
Така пропада идеята за строеж на нов църковен храм. Старият храм прокапва, стените се напукват и става негодна за обитаване. Така Крушево през 40-те години на ХХ век остава без годна църковен храм и без свещеник.

Храмът е съборен през 1947 г. Остава само камбанарията. Църковните вещи са съхранени от клисарите без да се правят описи. Иконите са прибрани в хамбара на Атанас Бенчев. Чергите и хубавия църковен шкаф прибира Иван Илиев Бирника. Иван Недялков Дакото съхранява църковната литература, свещеническите дрехи, патрахил, чаша за причастие, кръстове и ракла. Така църковното имущество, събирано десетилетия с труда на крушевци, е съхранено.

През 2007 г. е подета инициатива за изграждане на нов храм „Свети Арахангел Михаил”.

Източник: "История на село Крушево"