Генералното консулство на България в Битоля е едно от най-старите представителства на България зад граница: то има повече от стогодишна история. Още веднага след Освобождението българското правителство търси пътища за укрепване на контактите със сънародниците, които продължават да живеят в границите на Османската империя. Правят се постъпки за създаване на български официални представителства във вилаетските центрове от европейската част на империята. След няколкократни опити успех е постигнат едва през 1897 г. Българската дипломация се възползва от източната криза, свързана с гръцко-османската война същата година. През март новоназначеният български дипломатически агент в Цариград Димитър Марков връчва на великия везир нота за откриване на търговски агентства в градовете Солун, Битоля и Скопие. Османското правителство се отнася положително към искането на българската страна и с протокол от 9 април и нота от 10 април 1897 г. то одобрява предложените търговски агенти. За княжески търговски агент в Битоля е назначен Никола Стойчев, който пристига в града до края на април 1897 г.

Тъй като по това време Княжество България формално няма пълен суверенитет и е във васална зависимост от Османската империя, то официалните представителства на страната в Битоля и в останалите провинциални градове функционират под формата на търговски агентства. По същество агентството в Битоля извършва разнообразна политическа и културна дейност, докладвайки за положението на българите и на останалите народности в Битолския вилает (включващ Костурска, Леринска, Битолска, Прилепска, Ресенска, Охридска, Дебърска и Кичевска каза)  и правейки разнообразни постъпки пред местните османски власти.

Обявяването на независимостта на България през 1908 г. й предоставя възможност да развива равноправни дипломатически отношения с останалите държави. Направени са постъпки за издигане на ранга на дипломатическите ни представителства – не само в големите европейски страни, но и в тези на Балканския полуостров. В резултат на предприетите постъпки турското правителство през есента на 1909 г. дава съгласието си търговското агентство в Битоля да се преименува в консулство с всички произтичащи от това права и привилегии. Съответно през януари 1910 г. тогавашният търговски агент Тодор Недков е преназначен за консул в Битоля. На този пост той остава до началото на октомври 1912 г., когато с началото на Балканската война са прекъснати дипломатическите отношения с Османската империя, а консулството е закрито.

По време на управлението на Сърбия (1913-1915), на Сърбо-хърватско-словенското кралство /Югославия (1918-1941) и на Федерална народна (от 1963 г. – Социалистическа федеративна) република Югославия (1944-1991) по различни причини официалното българско представителство в Битоля не е възстановено.

Създаването на независима Република Македония през 1991-1992 г. и членството на България в Европейския съюз от началото на 2007 г. правят възможно и налагат възстановяването на българското представителство в Битоля. На 27 декември 2006 г. министрите на външните работи на Република България Ивайло Калфин и на Република Македония Антонио Милошоски тържествено откриват българското генерално консулство в Битоля. На  4 февруари 2007 г. първият български генерален консул в Битоля д-р Наум Кайчев пристига на местоназначението си и на 26-ти същия месец връчва консулския си патент на министъра на външните работи на Република Македония. На 24 април 2007 г. македонското министерство на външните работи издава екзекватура за изпълнение на неговата длъжност.

Приемно време: 9.30 – 12.00 ч.
Специално приемно време за български граждани: 12.00 – 13.00 ч.
Получаване на паспорти с издадени визи: 08.30 – 09.30 ч.

Телeфон за 24-часова връзка при спешни случаи в извънработно време и почивни дни: 38975282724