През 1891г. в Саръгъол, Северна Добруджа – която доскоро била българска територия се заселват първите адвентни емигранти от Крим, Русия. През 1892г. пристига и техният проповедник Г. Вагнер. Той пръв посещава град Русе. През 1896г. Конради посещава Добруджа и за първи път идва в гр. Русе. Там работи с членове на Баптистката църква и приема Яков Гримберг, който бил книгоразпространител на Британското Библейско Дружество. Яков Гримберг се счита за първия адвентист от седмия ден в България и в църква Русе.
В град Русе Г. Вагнер работи като организира домашни събрания. Междувременно бившият Баптистки свещеник А. Зеефрид, проповедник в село Кубадин, бил натоварен да се грижи за вярващите в град Русе. В резултат от служенето на Г. Вагнер и А. Зеефрид с адвентната вест е запознат, а после приет и кръстен Ангел Таков. Ангел Таков е вторият адвентист от седмия ден в България.
През 1908г. в гр. Русе се заселва със семейството си Давид Варсано. Той се запознава с адвентната вест в Цариград и се кръщава на 1 май 1908г. Бог осигурява изобилни благословения за църквата си чрез брат Варсано. Той никога не е бил платен служител. Много години е старейшина на църквата в гр. Русе. Като такъв носи всеотдайно и посветено всички отговорности. Участва в програмите за книгоразпространение и изнася проповеди. Грижи се за духовните нужди на вярващите.
Пастор Швениге кръщава и четвъртият член - Христо П. Теодосиев . От Тутракан в Русе се преселват Рада и Юрдан Гвоздейкови. В края на 1908г. е оформено ядрото на Църквата на Адвентистите от седмия ден в гр. Русе. През август 1912г. в Русе пристига със семейството си Алфред Томас. Той е първият постоянен работник. Докато учи български език предлага литература на екипажите на дунавските параходи и на работници от строящата се тогава захарна фабрика. Постепенно обикаля целия град и предлага християнска литература.
През 1912г. църквата наброява 12 души. През 1913г. А. Томас започва първите беседи в дома на Давид Варсано. На 13 април 1914г. А. Томас напуска Русе и църквата остава без служител, но това не е пречка за нейното развитие. В резултат от беседите в дома на Давид Варсано са приети чрез кръщение още двама души: на 13 юни 1914г. Филип Бруца и на 26 октомври същата година Борис Николов - телеграфист в Русенската поща. Църквата се увеличава с още трима души арменци, дошли от Турция и други членове дошли от Тутракан. До края на 1914 г. се кръщават още двама души.
През 1916г. е приет Нисим Хасон, а през 1917г. още четирима души. В началото на 1922г. А Томас провежда десет беседи в Баптистката църква, след които е приет чрез кръщение Н. Христов. През 1927г. адвентната конференция решава да се купи имот за построяване на молитвен дом. Закупено е място на ул. „ Княз Борис” 74. След конференцията А. Томас и Б. Бонев провеждат поредица от беседи. Б. Бонев остава като служител в Русе от септември 1927г. до ноември 1928г.
През есента на 1928г. е осветен новият молитвен дом. Проведена е и областна среща. В началото на 1929г. Ст. Константинов провежда беседи в новия молитвен дом. През 1930г. в Русе пристига Ал. Иванов и остава до септември 1931г. През 1937г. църквата нараства до 37 члена. Основават се адвентни групи в селата Хотанца, Юделник, Ново Село, Тетово и Сливо Поле. (Увеличението на църковните членове би било по-голямо, ако нямаше смъртни случаи, премествания в други църкви и изключвания. ) – бележка на църковния историк А. Томас.
Между 1899 и 1903 в Русе са отпечатани първите трактати и брошури. След пристигането на Брат Вагнер и бр. Зейфрид в Русе били преведени на български език и първите книги: „Пътят към Христа” и „Блажената надежда на Християнина”. Те били отпечатани през 1899г. в печатница „Надежда”, в гр. Русе, а през 1901г. в печатницата на Б. Н. Малджиев, в гр. Русе на български език е отпечатана книгата „ Библейски четения по настоящата истина”, която включвала Двадесет и седем основни библейски доктрини. В 1903г. в Печатница „Победа” брат Перк отпечатва и първата пророческа карта. С тази литература първите вярващи работят до 1912 г.