Връх Драгойна е един от най-северните ридове на Родопите между село Драгойново и село Буково.

На самия връх се намира обсъжданото през последните години в научните среди, но сравнително неизвестно за широката публика тракийско светилище у нас. За първи път то е проучвано в периода 2004 – 2006 г. от археологически експедиции на Пловдивския музей, ръководени тогава от ст. н. с. д-р Костадин Кисьов.
Светилището е обитавано от 13-и до 3-и век преди новата ера, а крепостният зид е вдигнат през 5-и век пр. Христа, твърдят научни работници от пловдивския Археологически музей.
Археологическия обект – светилището на връх Драгойна, е с площ от около 1 декар, ограден с каменна стена, от която на повърхността личи разсип, широк 4-10 м. В основната си част разсипът е от местни камъни-отломки, но също така са запазени и обработени камъни с историческа информация. По източните склонове на масива Драгойна личи античен път. Ясно личат и иманярските набези, които са разрушили ценни исторически данни.
След проучвания от лятото на 2010 г. се смята, че в близост е имало и голям тракийски град. Новата археологическа експедиция е ръководена от Елена Божинова и се е натъкнала на нови данни. Проучването е разширено до почти 1/3 от територията на рида, включвайки и поречието на река Кайлийка. Според Божинова там се намира най-голямото тракийско селище, разкривано до момента на територията на Южна Тракия. То е било активно от ХVІІІ до ІІІ век пр. н. е.
До есента на 2010 са били открити каменна площадка, която е във вид на амфитеатър, както и 50 тракийски могили, по-голямата част, от които обаче подлежат на детайлни изследвания.

А на километър от близкото село Драгойново е открита и уникална крепост от византийската епоха, като в същия район са разкрити и три уникални църкви. Местните наричат крепостта Козлек, а според легенда била управлявана от болярина Драгой, откъдето и името на селото. Според учените тъкмо в околностите на село Драгойново за първи път са открити доказателства за съществуването през X век на култура, в която мирно са съжителствали българи и ромеи. В района са намерени уникални скални двуезични надписи. Най-големият от тях е от 17 реда, в който част от думите и буквите са от гръцката азбука, а другите са изписани на кирилица. Откритията накланят везните към твърдението, че границите на Първото българско царство с Византия не са били до Стара планина, а са стигали до северните склонове на Родопите.

Ако се тръгне към върха от село Драгойново ще видите камъка, където Ангел войвода (най-известният войвода по тези места) е решил да стане войвода. (http://www.youtube.com/watch?v=TbnMbW4WHbM) Пътеката от село Драгойново е по-дълга (отнема около 3 часа). Изкачването откъм село Буково е много по-кратко, за това го препоръчвам на останалите, които ще търсите този кеш. Като цяло кеша е много готин и изживяването си заслужава! Разбира се причината да погеглим към Драгойново и да се качим на връх Драгойна отново беше геокешингът, а не толкова археологията… Причината да дойдем тук беше ето този геокеш: Dragoyna Peak (GC2JAGE). Гледката от върха беше уникална. Направо ти спира дъха… Няма начин как да не се спреш и да не се огледаш наоколо. Както и да направиш малко снимки…

Странник подкрепя постоянната екологична инициатива на световната геокешинг общност Cache In Trash Out и призовава: не замърсявайте мястото и отнесете със себе си всички боклуци, които направите или заварите там - нека и други след вас му се наслаждават!