Къща-музей "Емилиян Станев" в град Велико Търново се намира в началото на уличката  "Никола Златарски" до малкото площадче "Георги Кирков" в средата на Самоводската чаршия, където е разположен и паметника на писателя. В другия си край уличката стига до задната страна на храм "Свети Никола".
Къщата е построена на мястото на родната къща на Емилиян Станев. Нищо от стария автентичен вид не е било съхранено. В архитектурното разпределение е запазен само първия етаж, където е отделена рождената стая на писателя. Това не е типичен прашен музей със стъклени витрини, пълни с битови предмети, документи, фотографии и примерни възстановки.

На фона на приятна  музика странника може да се запознае с родословното дърво на Емилиян Станев. Може да се види и пишещата машина "Ремингтон", на която е писал всичките си творби и която е ползвана преди това от друг голям български писател- Светослав Минков.
Интересен е един от колажите в музея - на стената са подредени фотопортрети на автора от различни периоди на живота му. Показан е и бележникът с ръкописа на романа "Легенда за Сибин, преславския княз", както и лични вещи на автора, стоели на бюрото му в София. Изложена е и голяма част от личния архив на писателя с фотографии с редица известни български и чуждестранни творци.

Художественият проект е дело на режисьора Въло Радев, автор и на Аудио-визуален спектакъл „Звук и светлина” (в колектив с Иван Халачев, Константин Джидров, Николай Минчев, Скарлет Зидарова). Комплексът обхваща две сгради, една срещу друга. Макар и различни, двете сгради са стилистично сходни. Къщата-музей е дело на арх. Христо Коев. Другата е фонд към музея, където се съхранява архивът на Емилиян Станев, има зала за срещи и административна част. Личната библиотека на писателя съдържа около 1400 книги. Част от тях са редки библиофилски издания с автографи на известни учени, писатели, преводачи. В библиотеката има художествена литература, мемоари, изкуствоведски изследвания, литературна история и критика. Около 30 процента от изданията са на чужди езици.
Изграждането на къща-музей "Емилиян Станев" и паметника е продължило шест години. Открит е на 5 май 1987 г. в чeст на 80-годишнината от рождението на Емилиян Станев. Музеят работи по много издателски проекти и е организатор и съорганизатор на представяния на български книги и автори.
В началото на 2013г. къщата-музей "Емилиян Станев" получава 10 часа записи с разговори на писателя. Записите са изключително ценни, правени са през 1975г. и 1976г. и са в рамките на литературна анкета. Записите са били на много стар носител, след като са били закупени са прехвърлени на дискове.

Истинското име на писателя с псевдоним Емилиян Станев е Никола Стоянов Станев. Той е роден в Търново на 28 февруари 1907г. Детството си прекарва най-вече в градовете Търново и Елена, където живее дълго заедно със семейството си. През 1922г. семейството му се преселило в град Елена в родната къща на баща му на улица „Разпоповци“. От малък баща му започва да го води със себе си на лов сред природата и по-късно това дава отражение в произведенията му, където често се намират и нейни описания. През 1928 г. завършва гимназия в град Елена като частен ученик, след което се премества в София и учи известно време живопис при професор Цено Тодоров. Къщата на писателя в София се намира на улица „Юрий Венелин“.

През 30-те години записва финанси и търговия в Софийския университет. През 1932-1944 е чиновник в Софийската община, а през 1945г. е управител на ловно стопанство в село Буковец, Ловешко.
Емилиян Станев публикува първите си произведения през 1931г.
Завежда отдел „Белетристика“ във в. „Литературен фронт“ (1950-1955). Сътрудничи на списания „Съдба“, „Завети“, „Златорог“, „Изкуство и критика“, „Венец“, „Българска реч“ и др. Пише анималистични разкази, социална и нравствено-философска проза, исторически романи и повести.
По време на престоя си в София се запознава с много от тогавашните интелектуалци - писатели, художници и журналисти, които оказват сериозно въздействие върху произведенията, които той пише в по-късната част на своята творческа кариера.

Първата му книга - сборник с разкази с името „Примамливи блясъци“ е издадена през 1938 г. Следващата му книга е сборникът „Сами“ (1940г.), с който поставя началото на цикъл от произведения за природата и човека. Следват още „Вълчи нощи“ (1943), „Делници и празници“ (1945), „Дива птица“ (1946), „В тиха вечер“ (1948). През 1948г. излиза едно от най-известните му произведения - повестта „Крадецът на праскови“. След 1950г. в продължение на 14 години работи върху своя роман „Иван Кондарев“, в който са описани събитията свързани със Септемврийското въстание от 1923 г.
Автор е на книги за деца и юноши: „През води и гори“ (1943), „Лакомото мече“ (1944), „Повест за една гора“ (1948), „Когато скрежът се топи“ (1950), „Чернишка“ (1950) и др.

Произведенията му от следващите години са с по-философски насочена тематика. В тези творби Емилиян Станев използва задълбочените си познания на тема история на България. От този период са романите „Легенда за Сибин, преславския княз“(1968), „Тихик и Назарий“(1985), „Антихрист“(1970), „Търновската царица“ (1974) и др.

Малко известен факт е намерението на големия писател да създаде книга за Исус и роман със сюжети от историята на Сливен “Султански лов”.

Носител е на Националната награда „Йордан Йовков“ за 1975г.
Емилиян Станев умира на 15 март 1979г. в град София.

Писателят е обявен от ЮНЕСКО за личност на 2007г. от България.