Руините на водният резервоар (castellum aquae) на римският град Никополис ад Иструм, край село Никюп,  се намират в западният (extra muros) градски квартал на около 500м. от централната част на града. Водният резервоар се е захранвал с вода по главният водопровод идващ от запад, от каптаж при Мусинската пещера. Водопроводът бил с обща дължина 26 км, в т.ч. около село Дичин е имало изграден и акведукт с височина 17м. и дължина около 3км. От водния резервоар градската водопроводна система е отвеждала водата за частните и обществени сгради, бани и тоалетни. Допълнително количество вода са осигурявали два по-малки водопровода идващи от северозапад и кладенци.

По информация за ВсеСтранници от изследващите го арехеолози при Регионален исторически музей, град Велико Търново, източният и западният зидове, сега тотално ограбени, са имали дължина от 12,60м., а сравнително добре запазените северен и южен зид са дълги по 12,50м.
Южният зид се издига до височина 5,10м. над кота дънни блокове. В него са запазени няколко конструктивни отвора. От южната страна на зида се наблюдават следи от сводове. Вероятно това са остатъци от ранен строителен период.

Разчистен е улей при западния зид. В него е изсечен напречен жлеб, в който е застопоряван затварящият го шлюз.
Дъното е настлано с масивни варовикови блокове. Свързвани са чрез липсващи сега скоби, поставени асиметрично. Около страните им се наблюдава добре обработена ивица с широчина до 0,15м. След нея идва скосен ръб. В дълбочина фугата е запълнена с malta (водонепропусклива смес от гипс, фино пресят пясък, яйца и зехтин), а в широката част с малта и хидрофобен хоросан.

Върху добре обработената ивица от лицевата повърхност на един от изместените блокове д-р Иван Църов разчита надпис: ΔЄΙΑ. Върху боята се наблюдават хоросанови частици, което е потвърждение, че е лежал под зид. Навярно точно поради това обстоятелство се е запазил до наши дни. Би следвало думата да е производна от глагола „δεα” – свързвам, съединявам. Тук изглежда целта на маркировката е да насочи строителите, че при монтажа на блока, същия следва да се постави плътно до нещо (друг блок, зид?), намиращо се в дясно.

В близост до североизточния ъгъл е разкрит тръбопровод. В същият пласт са открити три монети от втората четвърт на ІV век, което дава ориентир относно датата на формирането му. Изводът е, че тръбопроводът е направен след продължително функциониране на резервоара, когато нивото на околния терен се е повдигнало.

Д-р Иван Църов допуска съществуването най-малко на два строителни периода:
І. Конструкцията функционира като разпределител. Такъв дизайн на съоръжението, съдържащо разпределители и шлюзове, предполага водното изпразване на акведукта да е директно– без задържане и акумулиране на обеми вода. Подобно решение е приложено при разпределителния кастел на Ним.

ІІ. Кастелумът е преустроен да се пълни с вода в целия си обем. Това обяснява наличието на дебели стени и масивни дънни блокове върху солидна основа за удържане напора на голям обем вода. Приблизителните вътрешни размери са 10,80 х 8,60 х 4,50 м. В този случай капацитета на резервоара може да се изчисли на около 400 м3 (400 тона). Алтернативно, цялото сводесто съоръжение може да е имало предназначението да съхранява вода до височина 5,00м. и обем около 460 м3 (460 тона). Дори при компрометиран акведукт, така запасът на града от вода би бил достатъчен за 25-30 дни при обичайната консумация. Близък паралел е разпределителния резервоар в Tебоурба, Тунис.

Д. Цончев съобщава, че в миналото местни хора са вадили и продавали за скрап много части от оловни тръби от резервоара и около него– вероятно от системата за разпределение.

SPQR - Всички обекти от римско време в Странник

Всички обекти от римско време на карта