Римската пещ се намира на около 800 м. северно над село Добърско. Върви се по асфалтовия път по левия (източния) бряг на реката в посока Рибарник Добърско. На около 500 м. след Посетителски център Добърско, на дърво в ляво край пътя има малка указателна табелка, а на асфалта са нарисувани бяла и червена указателни стрелки, които са и маркировката по цялата пътека. Слиза се в дерето, преминава се по живописно мостче над малка рекичка, изкачва се отсрещния бряг и след приятна 10 минутна разходка се стига до пещта.

Голяма буря преди време поваля дърво на западния бряг на реката над селото. В корените му се разкриват тухлени арки, образуващи неголям тунел. От сдружението в селото уведомямат специалиста по антична археология от Благоевградския музей Юлия Божинова. След посещението й на обекта е установено, че това е антична керамична пещ, предназначена за производство на тухли и керемиди. Под ръководството на Юлия Божинова се извършват и археологически разкопки, като в работата са привлечени студенти от България, Чехия, Швеция, Великобритания, Холандия и Италия.

След като е разкрито част от съоражението се установява, че това е двукамерна полувкопана в земята пещ с првоъгълна издължена форма. Арките образуват полукръгъл свод, който поддържа скарата, върху която е подреждана подготвената за изпичане керамика. Между отделните арки, в горната им част, са подреждани зигзагообразно вертикално поставени тухли, между които се получават коминчета, които отвеждат въздуха от долната камера, където е горял огънят. Върху скарата е подреждана готовата за изпичане продукция - тухлите и керемидите са поставяни плътно една до друга в успоредни редове. Това ясно личи от отпечатъците оставени върху замазката на скарата. Вероятно е имало работилница, където керемидите и тухлите са оформяни, а след това са складирани на сухо място, където трябвало да престоят известно време за да изсъхнат преди изпичането.

Обикновенно подобен тип пещи са изграждани недалеч от обекта, за чието строителство са предназначени приготвяните тухли и керемиди. Най-вероятната сграда, която би могла да се свърже с пещта е християнският храм „Успение Пресвета Богородица”, който се намира на върха на същия хълм, на който е и пещта. Настоящият храм не е стара постройка (изграден е през 2002 година върху стари антични основи), но при изграждането й са открити тухли и керемиди, подобни на откритите при пещта.

По аналогии с други подобни пещи, предимно от Северна България (Нове, Рациария, Сливен, Павликени и др.), Добърската пещ може да бъде поставена най-общо в периода III -VI век. Добърската пещ е една от малкото пещи от този тип открити на територията на България. Въпреки, че не е единствена, тя представлява уникален и изключително ценен паметник. Тя е изключително добре съхранена. С изключение на две арки, разрушени от иманяри, се е запазила до наши дни непокътната. Това дава възможност, както да се установи точната й конструкция, така и да се възстанови производствения процес. Фактът, че продукцията от последното изпалване е открита на място (върху скарата) дава възможност за изследване на процеса на изпичне и установяване на някои важни детайли.

В близост до Римската пещ е скрит и Геокеш The Roman Kiln (GC406XM).

Всеки откривател на геокеша, който регистрира и тук откриването му със снимка от посланието, което е оставил в дневника ще получи удвоен брой бонус точки. Първият откривател на геокеша, както и всеки открил го по време на "Предложение на седмицата", който регистрира откриването му и тук със снимка на собственото си послание в дневника му ще получи от Странник полагащия се брой бонус точки умножен по пет.

Странник подкрепя постоянната екологична инициатива на световната геокешинг общност Cache In Trash Out и призовава: не замърсявайте мястото и отнесете със себе си всички боклуци, които направите или заварите там - нека и други след вас му се наслаждават!