Механа „Хаджи Минчо” е една от най-старите механи в град Велико Търново. Намира се на около 40м над Паметникът на обесените.
Интериорът е типично битов, а менюто е съставено от традиционни български ястия. Механата е позната на поколения търновци, както и на студентите и гостите на града. Подходяща за групови събирания, срещи на курсанти, балове и всякакви поводи за празнуване.
Механа „Хаджи Минчо” е и сборно място на феновете на футболен клуб „Левски” от град Велико Търново.

В едната зала на заведението, по стените е изографисана историята на известния български предприемач от XIX век, Хаджи Минчо.

Хаджи Минчо Хаджи Цачев е роден в Дряново през 1800г., заедно с Колю Фичето, с когото били приятели от детинство. През 1837г. Хаджи Минчо също се преселил в Търново.
Предприемчивият българин се залавял с различни начинания. Отворил добре печелещи хан и търговски маази на Баждарлък. Натрупал състояние като ковчежник (тур. sandık emini - сандък-емини) и от откуп на османски десятък: ошур (върху зърнени храни) и беглик (върху добитъка). Това му донесло големи печалби и го издигнало между първите български търговци през онова време. От 1843г. в съдружие с Евстати Селвели имали търговска кантора чак във Виена, която съществувала до 1863г. Такава кантора имало и в Цариград. През 1844г. става хаджия, заедно с Пандели Кисимов и баща му.

През 1846г. Хаджи Минчо омъжва дъщеря си за друг богат търновски предприемач Хаджи Николи, и с този брак затвърждава позициите в обществото и на двата рода.

Хаджи Минчо забогатял, но не се срамувал от своя български род и име, не се отказвал от народността си, не се гърчеел, както започнали да правят някои богати българи от тази епоха. Той изцяло, със средства и на дело, подпомагал все повече засилващата се борба с гръцките фанариоти и станал водач на българската национална партия в Търново. Той бил един от ония българи, които започнали да действуват настойчиво по църковния въпрос. С негови средства било въздигнато отново през 1849г. запаленото от гърците и изгоряло българското училище при храм „Свети Никола“. Хаджи Минчо го възстановил вече на три етажа. Той се грижил и за храмовете, като настоявал там да се служи и пее само на български.

Това държание на Хаджи Минчо му навлякло омразата на фанариотите. Гръцкият владика Неофит като знаел гордостта и непреклонността на Хаджи Минчо, и неговата едва скривана омраза и към турците, подшушнал на един турчин, Хаджи Мехмед Караманлията, да предложи сътрудничеството си, „орталък“ на българина. Хаджи Минчо категорично отказал да има турчин съдружник, за което фанариотите лесно придумали жестоко обидения турчин да го убие. Караманлията наел двама арнаути, Ялмуз и Абдула, теляци в банята Баш хамам, те причакали Хаджи Минчо в търновските лозя и го застреляли на 22 май 1855г.

С убийството на Хаджи Минчо гръцките фанариоти, и турската власт, искали да уплашат българите, които взели да надигат глава, но се получило обратното. Това убийство ги подтикнало към още по упорита борба за църковно и политическо освобождение. А в памет на Хаджи Минчо незнаен народен певец съчинил песен, която и сега се пее в Търновския край:

Във Цариград бегликът се продава,
Хаджи Минчо от Търново наддава,
Хаджи Мехмед иска да с'ортачи,
Хаджи Минчо ортак турчин не рачи.
Хаджи Мехмед люто му се заканя,
Хаджи Мехмед люто му се разсърди.
Кат' е дошло празник света неделя,
Кинка Хаджи Минчо продума:
- Хайде, Хаджи, да отидем на лозе,
хай да идем на серянлък с файтона.
Хаджи Минчо Кинка дума продума:
- Ах, не мога, Кинке, нийде да ида -
утре ми е делник, Кинке, понделник,
голям мизлиш ще имаме в конака,
а без мене мизлиш, Кинке, не става.
Ах какъв съм съня лошав сънувал!
Черно ме е куче, Кинке, хапало.
Викнала е Кинка виком да плаче:
- Бог да убий мойта майка и татко,
гдет ме мене на вдовеца дадоха!
Хаджи Минчо ясно с вик се провикна:
- Скоро файтон пригответе, впрегнете;
че на серян ще да идем, отидем.
Вървели са много-малко, вървели,
дор три ми са пушки, холан, пукнали,
Хаджи Минча ударили в гърдите,
а пък Кинка във ръката вмерили,
и тяхната ратайкиня в главата...

А над гроба на Хаджи Минчо, в стената на храм „Свети Спас“ била зазидана надгробна плоча паметен текст: „За спомен на почивающего раба Божия х. Минча х. Цачева перваго в Търново гражданина, родом в Дряново, възраст же 55. Беше человек добродетелен, родолюбив, трудолюбив и с всички добродетели надарен…“.
След Катастрофалното земетресение от 1913г. надгробната плоча била преместена в храм "Св.Св.Константин и Елена".