Земетресение 1 юни 1913г
Местоположение
 
  • Държава: България
  • Регион: Северен централен
  • Област: Велико Търново
  • Община: Велико Търново
  • Селище: гр. Велико Търново
  • в околностите на гр. Велико Търново
 
  • Година на създаване/откриване на обекта: 1913
 
 

Земетръсният район на градовете Велико Търново, Горна Оряховица, Лясковец е отдавна познат. По археологически данни, специалистите разчитат, че старата столица е сривана от земетресение с епицентър около Горна Оряховица още през 1274г. Силата на удара вероятно е била над 7 по скалата на Рихтер. След това земетресение по възстановените сгради си личат укрепителни мерки.
Земетресения с магнитуд от 7-ма степен скалата на Рихтер в района има и през 1908г. и на 14 април 1909г.

Идва и 1913г, Балканската война е в разгара си, а Мъжката (1-ва) гимназия в град Велико Търново е превърната във военна болница, като учебните занимания се водят в околните къщи.
Денят е събота, 1 юни 1913г., православните християни отбелязват Черешова задушница и нищо не предвещава ужаса, който ще последва. В 11:28 часа, земята се разлюлява със страшен тътен. Трусът е с магнитут 7 по скалата на Рихтер и продължава около 20 секунди, но е опустошителен и разрушава около 80% от сградите в град Велико Търново, включително и ценни старинни паметници. От жилищните квартали най-сериозно са засегнати турската махала и Варуша. Значителни поражения са нанесени на гарата, болницата, казармите, телеграфо-пощенската станция, окръжната сметна палата, читалище „Надежда”.
Цялото южно крило на Мъжката (1-ва) гимназия се срива и според летописа на гимназията, погребва под останките си около 70 ранени войници и санитари. От склона към река Янтра, между двата тунела се откъсват цели канари и политат към реката заедно с къщите.
Всички храмове на Велико Търново са сринати до неизползваемост. Жертвите в Търново са около 100 (вкл. 70 ранени войници и санитари са затрупани под развалините на Мъжката (1-ва) гимназия), ранените са към 140. Множество поражения са нанесени на Преображенския манастир, Патриаршеския манастир и на историческите храмове в Арбанаси, Констанцалиевата къща е срината изцяло.
В своя брой посветен на земетресението, вестник „Велико Търново” съобщава: „На 1 юний 1913 година В. Търново изпита ужасите на едно страшно землетресение. За миг цялото население бе обзето от неописуема паника и стихийно потегли вън от града, за да намери спасение и гаранция поне на своя живот. Оттук, приютен в своите скромни бараки, разстлани надлъж и нашир по Марино поле и другаде, то поглеждаше с надеждата пак да възстанови прежното положение....”.
Други свидетели си спомнят (Споменъ за Търново):
„Изведнъж оглушителен трясък, придружен от силен тръс, докара в изумление всеки обитател на място. Диви, несвързани викове и имена на близки се носят всред безпорядъчно бягащата тълпа. Всеки търси своите, без да е в състояние да ги види, ако и да са до самия него. Трусът вече е престанал, но никаво опомняне. Улиците са пълни с народ, който бяга в суматохата”.
”Зад мен също трясък- старите останки на Хисаря, заедно с Балдуиновата кула, летят със страшен устрем към реката. Отпреде ми, градската баня „Радецки” полусъборена. Жените, които се къпеха в банята, излизат през прозорците и тичат обезумели от ужас, населението бяга към Марино поле и градът опустява”.
”Хвърлете общ поглед към Асенова махала- тук цели къщи са паднали на място, похлупени от разхвърлян покрив, под който лежат още неизринати жертви. Страшно... Глухо, ни жива душа. Рушение, рушение, рушение... Невидимата ръка е докоснала и най-малкото човешко гнездо. Тягостно. Пред вас е Мъжката гимназия. Напразно търсите предишната импозантност- едната й част и дясното крило са рухнали. На един от прозорците на лявото крило висят навързани един за друг пояси, по които се спускали бягащите в паника ранени войници. Колко и как са се спасили? Не знам. Но из руините още се чуват гласове на живи заровени...”

Епицентърът на земетресението отново е около град Горна Оряховица, където са сринати 95% от сградите.
Там са изравнени със земята градската болница, следственият участък, общинското управление, клонът на банката, новопостроеното читалище, Първо основно училище, гарата, фабриките.
Най-тежко е положението в девическата прогимназия. При срутването намират смъртта си 25 ученички заедно с учителката Марийка Икономова. С изваждането на телата на момичетата се заемат турски военопленници.
На много места падат електрически и телеграфни стълбове.
Общият брой на загиналите в Горна Оряховица е около 90 човека, включително затрупаните между 50 и 60 работници в строящата се Захарна фабрика. Ранените са над 150.
Паметникът на Георги Измирлиев - Македончето оцелява, но бюстът на революционера се извърта с 45 градуса и се обръща на изток. Постаментът обаче си остава в първоначалната посока. По-късно, когато възстановяват града си, горнооряховчани решават да уважат посмъртната воля на героя и обръщат и постамента на изток.

С по-слаба сила земетресението засяга целия регион в радиус от 100км. В Лясковец от 2193 къщи напълно са разрушени 940. Унищожени са двете прогимназии, читалището и пет църкви. Избухват пожари, но огнената стихия бързо е овладяна. Под съборените жилища загиват 8 човека, а 47 са с различна степен на нараняване.

Селата на Търновско са с по-малки загуби и няма човешки жертви. Дряново се отървава само с пропукани стени и паднала мазилка на къщите. В Севлиево има много изпопадали комини и покриви. Покрай река Росица се отварят дупки в почвата, от които бликва голямо количество вода, примесена с пясък.

Катастрофалният трус е последван от няколко дни бури и дъждове, както и десетки вторични земетресения, които предизвикват нова паника сред населението и доразрушават някои сгради. Велико Търново и Горна Оряховица практически стават необитаеми.
На 10 юни 1913 г. районът е сполетян и от рядкото природно явление- торнадо. То ударило най-вече източната част на Търново. Невижданата хала помитала всичко по пътя си (любопитни свидетелства за това, свързани и с Петър Дънов има по-долу). Движението на засмукващата въздушна струя било толкова шеметно, че старостоличани дори не разбрали що за явление ги е сполетяло. За огромната сила на торнадото свидетелстват обърнатите 45-тонни вагони на железопътната гара в Горна Оряховица, заснети от фотолетописеца Иван Захариев.

Природното бедствие е последвано и от холерна епидемия. Нейна жертва става и д-р Стефан Хаджипенчев- човекът организирал първата окръжна медицинска служба веднага след Освобождението и спасил Търново от холерните епидемии през 1886г. и непосредствено преди началото на Балканските войни. След като къщата му рухва и в нея загива съпругата му, докторът живее с останалите пострадали хора в барака в двора на казармите и дава денонощни дежурства при ранени войници и пострадали хора, докато сам не се заразява с болестта.

Известията за унищожителното земетресение пристигат в София на следващия ден и новото правителство на д-р Стоян Данев (което по случайност е сформирано в деня на катастрофата), и държавните институции реагират незабавно- изпращат се помощи и храна за пострадалите райони. Във Велико Търново и Горна Оряховица е командирован медицински персонал и допълнителни полицейски части за осигуряване на реда и сигурността в засегнатите селища.
Царица Елеонора, която е самарянка по призвание, разпорежда да се подготви специален влак, с който отпътува за района на катастрофата. В него са натоварени медицински консумативи, голямо количество дрехи и одеяла, хляб и хранителни продукти. На 3 юни, придружена от князете Борис и Кирил, тя пристига в Горна Оряховица като води със себе си четирима софийски лекари, които оказват първа помощ на ранените, а самата тя превързва някои от тях.
Царица Елеонора обикаля целия град, разпитва пострадалите за преживяната беда и ги утешава. На следващия ден Нейно Величество посещава Велико Търново и други засегнати селища. 
Престолонаследникът княз Борис прави снимки на разрушените исторически здания и паметници. Много снимки от това време се съхраняват във фондовете на Регионален исторически музей, Велико Търново и Исторически музей, Горна Оряховица.
По инициатива на царицата се организират помощни комитети за осигуряване на храна и опазване на имотите на гражданите. Тя дарява от личните си сметки крупна сума в помощ на най-засегнатите от земетресението, а Министерски съвет отпуска три последователни кредита за ликвидиране на последствията.
Под председателството на митрополит Антим в Търново действа и Общограждански комитет за подпомагане на пострадалите
На Марно поле в Търново и в градската градина на Горна Оряховица са построени временни лагери от бараки, организирани са походни кухни. Хляб се доставя от Плевен, Русе и Шумен и се раздава по списък.
Населението откликва с волни пожертвувания. Помощи идват и от чужбина – от Славянското благотворително общество, кралят на Италия Виктор Емануил II и др.
Но в края на месеца избухва Междусъюзническата война и измества вниманието на общество и правителството в друга посока. България е залята от бежанци от Македония и Тракия, които търсят спасение от сръбските и гръцките жестокости. Усилията на правителството се насочват към тяхното настаняване и издръжка и за подпомагане на потърпевшите от земетресението вече не се отделят средства.

Любопитни свидетелства за Учителя на Бялото братство, Петър Дънов са свързани с тези трагични дни от историята на региона.
В спомените си сестра Елена Иларионова съобщава, че през пролетта на 1913г., тя е в град София, но Учителят я изпраща в Търново, защото „трябва да е там”. Скоро след това, в свое писмо от 9 април 1913г. до нея, Учителят под формата на задача дава точния ден, час и минута на земетресението. Сестра Елена обаче не разбира посланието.
По-нататък в спомените си тя продължава:
„След по-малко от седмица от силните трусове Учителя дойде. Те още продължаваха, въпреки по-слабо. Природата още бушуваше. Проливните дъждове, бурите, светкавиците и гръмотевиците не спираха. По време на силна буря, която разтуряше купи сено и отнасяше снопи от нивите, Учителя стана, отиде горе на Картала, повдигна ръцете си нагоре, раздвижи ги на разни страни и като се завърна каза: „Не се страхувайте! Изпратихме бурята другаде.“ И действително тя престана. Това зачуди всички, които бяха наоколо под палатките. След това научихме, че ураганът изкоренил край града грамадни 40-50 годишни дървета. През време на земетресението Учителя ми даде да се моля с 121 Псалом. Тогава Той ми каза: „Затова те изпратих да дойдеш в Търново, за да видиш едно събитие, което става на хиляди години веднъж, и то беше отдавна отбелязано в аналите на природата ...

Още от 1911г. при Учителя идваха свещениците Сталиян Кръстев и Петър Тулешков. Той им разясняваше Евангелието и Стария Завет, които не разбираха. Каза им да направят нов филон (източноправославна свещеническа дреха без ръкави, символизираща наметалото, с което римските войници облекли Христос) и с него да служат само по един път в църквите „Св. Богородица“ и „Св. Атанас“. По време на земетресението „Св. Богородица“ се събори до основи, а от „Св. Атанас“ остана по нещо. „Това показва, им каза Учителя, че не сте готови да служите на Бога.“

В последващо писмо до своите последователи Учителят пише: „Вий преминахте през един изпит, през едно кръщение в Търново. Това, което придобихте, с пари се не купува. Това са редки събития в живота, които стават при особени епохи и имат особено значение. Това са велики дела Господни. Аз го наричам Възкресение. Гробовете, в които бяха затворени хиляди души от миналото, се отвориха. Тези души се освободиха от затвора и възлязоха в живота на Божията благост. Едни слизат, други възлизат. Такъв е великият закон на въздигането и възраждането. Нека помни Търново Господнето посещение за свобода, че животът не е в имота, но в Любовта - да обичате ближните си. Търново не изгуби, а спечели ...
Не се обезсърчавайте, не гледайте мрачно на бъдещето, то е светло, утешете и укрепете всички, насърчете ги; кажете им, че което Господ е определил, никой не може да отмени, и което Господ сега гради, никой не може да развали. Господ ще поправи всичко, Той ще възвърне изгубеното и ще утеши наскърбените и нажалените, и ще промисли за всички. Да го благославят всички; Той ще полозки своята милост. Нека не грешат. Старото мина.”

Въпреки че според очевидец след 1 юни 1913г. „Търново в тоя си вид е погребан, за него ще се говори като за мъртвец”, старостоличани полагат усилия не само да заличат щетите от пагубното земетресение, но и през следващите три десетилетия да придадат европейски вид на най-българския град. Всички засегнати селища се възродяват с нов и модерен облик, запазили духа на своите традиции.

 
  • Интернет: Не
 

Култура

Новини

Дата на новината: 01.06.1913
 
Реклама


Реклама


Реклама


Полезни връзки

Статистика

Брой обекти: 6001
Брой селища: 21600
Брой снимки: 17055
Брой видеоклипове: 161
Брой коментари: 67
Брой запитвания: 2629
Регистрирани потребители: 364

Реклама