Парк Марно поле се намира в самия център на Велико Търново, точно под главната улица, близо до паметник "Майка България". Това е най- красивият и подреден парк в града. Винаги е пълен с хора и е любимо място за разходка на майките с малки деца, но всъщност там има хора от всички възрасти. Оформен е с красиви алеи и лехи с ухаещи цветя. Навсякъде има пейки. Неописуемо е усещането, когато в летните жеги поседнеш под дебелата сянка на дърветата. Фонтаните не винаги работят, но всичко останало е в добро състояние. Три маси за шах са поставени в парка от организацията на младежите ротарианци „Ротаракт”. Между алеите има чешма и паметник на ген. Гурко. Обособено е обширно място за забавление и игра на децата с люлки, катерушки и пързалки.
През лятото паркът става домакин на фестивали и различни тържества и е огласян от музика до късно вечерта.
В единия му край има няколко хубави заведения, които в топлото време предлагат маси на открито с чудесна гледка към парка. Изключително приятно е да пиеш кафе с приятели сред зеленина и прохлада в центъра на старата столица.

До 1990г. паркът се е казвал "Толбухин", а след това е прекръстен на парк "Марно Поле" по името на цялата местност, върху която е изграден.
Ето и част от легендата, според която местността носи това име.

Турският султан чул, че цар Иван Шишман има красива сестра и я поискал за жена. Замаян от мъка българският цар направил жертва и дал сестра си Мара, за да има мир по българските земи.

Дошли султанските хора да отведат царкинята, а тя поискала да обиколи за последно местата, където се е родила и израсла. Напуснала крепостта Царевец, минала по Арбанашкото плато и се качила на белите скали над Лясковец. Тук огледала красивата родна земя и плакала дълго и самотно. Казват, че където капели сълзите й покарали лози. Хората ги отгледали, а те дали чудно грозде.

Мара продължила пътя си и стигнала до полето под царския дворец. Тук трябвало да се прости със своите близки и българския народ. Тежка била тази раздяла. Всички разбирали високата цена, която плащала дъщерята на Иван Александър. Всички плачели и се молели за нея. През тази нощ камбаните в Търново не ударили вечерня и никой не запалил кандилото в своя дом. Градът потънал в мрак. Мястото, където изпратили своята царкиня, търновчани нарекли Марно (Марино) поле.
След като прекарва десетина години в харема на султана, Мара отказва да смени вярата си и да забрави корените си. Султанът я заточва в едни от отдалечените български области по това време- днешните македонски краища. И сега по долината на река Места съществува крепост Момина кула, която се свързва със сестрата на Иван Шишман.

Споменът остава жив в сърцата на народа и той създава песни за нея. 
“Цар Мурат Мари думаше:
Маро ле, бела българке,
Ела се, Маро, потурчи,
Бела ханъма да станеш...”

Има и втора легенда за вдовицата Мара. Тя разказва, че синът й Стоян и войводата Мирчо вдигнали въстание против турските поробител през 1700г. Въстанието не успяло, войводите му загинали, а в памет на вдовицата местността била наречена Марино поле.

В XVII век в местността Марно поле живели богомили или павликяни. През 1635г. те се присъедили към римската църква. Тогава в полето имало село, богато с вино, жито, добитък. Хората (около 860 души) живеели в около 200 къщи и си имали свой храм „Св. Троица”.

Възможно е името на някога голото поле да идва и просто от народните термини за лятно много горещо и знойно (морно) място.

Моско Москов, бивш търновски учител, пише в една брошура, че местността “Марино поле”, е била дъбова гора, сред която се намирало монастирче, посветено на “Света Марина”, покрай което се заселило прокуденото от кърджалии и черкези българско население, надявайки се на близостта до Божията закрилница. До кога е съществувало монастирчето не се знае... Сега около това място се намира храм "Света Марина".

След Съединението от 1885г. градът се разрастнал на запад на мястото на сегашния паметник "Майка България", се обособило пазарище (Сър пазар), където всеки петък се продавали много плодове и зеленчуци. Най-забележително било мястото с продажбата си на дини, които се докарвали от околните села в огромни количества. Най-сладки били дините от село Никюп. Продавали се и на парче, а по-заможните купували на цели каруци. Пазарът бил много красив през есента, когато се запълвал от огромни камари разноцветни зеленчуци. По-навътре (където сега е парк "Марно поле") се намирал и пазара за дървен материал и птици. Понякога имало толкова много птици, че се продавали на безценица, само за да не ги връщат на село.

След катастрофалното земетресение от 1913г. на Марно поле, бил организиран палатков лагер и бараки за останалите без подслон хора.