Храм "Успение на Пресвета Богородица" в град Русе е едно от християнските места на вярата и местата свързани с Пресвета Богородица Дева Мария.

Жителите на източните квартали на град Русе - Летен, Нови беден, Тракцията и Добруджански нямали свой храм. За богослужение, при радостни и тъжни поводи посещавали катедралния храм “Света Троица”. Те събрали подписка за построяване на квартален храм, която представили в Митрополията. С благословението на Доростолския и Червенски митрополит Василий, свикали граждаско събрание на 21.02.1924 г. Бил сформиран “Комитет за изграждане на църква в Летния и др. квартали”. За председател избрали енорийския свещеник протоиерей Тодор Нанджаров, а за секретар Иван Димитров. Съставът на комитета се променял чрез теглене на жребий на една година, като отпадали 2/3 от членовете, заменяни от други, избирани на гражданско събрание. Един от първите въпроси разгледан от Комитета бил да се изисква място за новия храм от Русенската община. Получило се разрешение за строеж в средата на площад “Тарлата” до Царев камък. Било отпуснато място от 500 кв. м. с условие да няма зеленчукова градина и да не се огражда. Комитетът започнал да събира средства за храма, от християните живущи в кварталите.
 
На 22.04.1958 г. Комитетът възложил на архитект Сава Бобчев да изготви проект за храм, по размери колкото храм “Всех Святих”. На заседание на Комитета след размяна на мисли новата църква била именувана “Успение Пресвятия Богородици”. Основният камък е положен от Доростолския и Червенски митрополит Михаил на 23.09.1928 г. В основите положили монети, вестници и бутилка с акт. За събитието отпечатали покани и афиши. До 04.1929 г. храмът е издигнат до цокъла. Светият Синод с писмо № 3432 от 09.04.1929 г. подарил за строежа на църквата камъните и тухлите от двуетажната сграда във “Владиковата бахча” (Парк на младежта)- бивша лятна резиденция на митрополит Григорий. Поставено било условието името на дарителя– дядо Григорий, да бъде споменавано за упокой за вечни времена. Материалите извадили и пренесли на строителната площадка, но архитекта не ги одобрил и те били продадени на търг. Получилите се ями оградили с бодлива тел по настояване на Митрополията, а после ги заринали.
 
До есента на 1930 г. храмът бил вече покрит и на кубето и камбанарията поставили кръстове по проект на арх. Бобчев. Средствата били на привършване, когато дошла навременна помощ с дарение от  храм “Света Троица”. Започнало изработването на иконостас от липово дърво, “което да наподоби орех” от Държавно художествено мебелно /столарско/ училище по предварително одобрен проект. Иконите възложили на проф. Стефан Иванов, и на Господин Желязков, които по това време изографисвали Катедралния храм „Света Троица”. На Благо Велеганов от град Пловдив поръчали камбана с тегло 442 кг, два големи свещника, по един среден и малък, и полилей.
Освещаването на храма извършил Доростолския и Червенски митрополит Михаил на 28 август 1934 г. – Успение Богородично /ст. ст./. Храмът има размери: ширина – 12 метра, дължина – 26 метра, обща покрита площ 312 кв. м. Купола е с диаметър 9,50 метра.
През 2002 г. са реставрирани стенописите, а пода на храма е застлан със специални плоскости.